Блог на Стоян Паскалев

Днес аз реших да поразсъждавам и противопоставя амбициозните на послушните в спорта. Дали е изобщо възможно или не? Замислям се ? И да, и не според мен. За мен амбициозният може да бъде едновременно и послушен. В името на своята цел към която се устремил, в името на някаква последователна стратегия на мечтите. Защото според мен амбициозният се стреми към нея с цената на всичко, не може да се свързва амбицията с честолюбивият. В ницшеанската философия (Фридрих Ницше – писател, философ и филолог) немците използват предлога „дурх” (през): преди всичко, с цената на всичко. А що се отнася до честолюбивият, той именно се нуждае от мнението на обществото, защото честта и достойнството  са два аспекта на оценката на личността. Едното е самооценка, а другото- стойността на индивида в обществото. Честолюбивият се нуждае по-скоро и от двете, защото неговият вътрешен баланс е в постоянно взаимодействие с цената му в обществото. Отразена и пречупена в обратното огледало. Честолюбивият иска да отиде по-високо, на покрива, по върлината, но да има оценката и съчувствието на една Хелга. При това той иска да се изкачи сам, не са му нежни другите за подложка, за подпиране като бастун или някаква друга опора, или някаква основа на гръб. А  амбициозният  няма подобни скрупули, той иска да избира посоките, завоите и скоковете самосъобразно своето желание.

От доста време не живеем в епохата на неограничените възможности, когато интернет – здравните съвети относно спорта са доста объркващи. Трябва ли да знаем някой правилни и верни истини за това кое да се отсява и кое да се приема за действително и отговорно ? Ето днес съвсем случайно търся в интернет пространството какви са възможните травми при спортуването. С огромно не учудване откривам десетки, да не кажа хиляди резултати на български и доста повече на английски. Бях потресен как си създаваме една голяма илюзия, че сме наясно с всичко за нашето здраве. Задавам си въпроса дали е така ? Не знам, поне според мен не е така т.е. не знаем. Някои подадени информации специално за спорта са доста подвеждащи и неточни. Според мен медицинските препоръки на здравна организация или пък някой друг контролен орган по дейността, би трябвало да бъдат най- достоверния източник на информация. Какво е тук най- важното, а дори и на моменти проблемно – тия органи, които полагат грижа да проучват и дават съвети за нашето здраве не винаги са съгласувани помежду си една с друга. Четейки и слушайки даже на места по някои медии са на етап смяна на позиции. Това за мен не нормално и правилно. Трябва да се консолидират и обобщават всички данни и съвети за нашето здраве. Ако това не стане, нека поне да съм благодарен, че в някои здравни рубрики пише „Посъветвайте се с вашия личен лекар”. Но предвид това лично аз колко съм зает, а не да не говоря за лекаря си – дали ще успея да получа необходимата ми ценна информация ? И от къде ако не от него ?

Бях писал за наркотиците, сега мисля да отделя време за жизненоважните витамини. През последното десетилетие няма фармацевтична компания която да не се занимава с производство на тия „твърде скъпоценни лекарства”. Всички компании натрупаха много пари от продажбата на витамини. По-голямата част от витамините и техните съставки в таблетките са безполезни и се отделят чрез урината. Не ме разбирайте погрешно – това не означава, че витамините не са важни за нашето здраве. Напротив те са от особено важно значение за възстановяването на организма особено след усилени тренировки и най- вече след заболяване или пък за поддържането на тонуса  по време на диета за отслабване. Повечето от нас младите спортисти си набавяме дневната дажба  от витамини чрез храната. Но при условие, че се почувстваме отпаднали, няма нищо лошо в това да се вземе една таблетка мултимитамин. Това, на което искам тука да наблегна е от тяхното евентуално прекаляване. Наблюдавам през последните години вземането на огромни дози витамини се превърна в голяма мода. За огромно мое съжаление малцина знаят, че те също могат да доведат до заболяване и дори понякога да бъдат смъртоносни. Искам да отбележа, че не всички витамини причиняват вреда, защото по-голяма част се отделят с урината. Но се срещат и такива които просто се съхраняват на „депо” в организма ни и всяко тяхно предозиране може да има фатални последици. За да не бъда голословен ще дам един пример: витамин А в големи дози може да изсуши кожата, да увеличи черния дроб и далака. Съвета ми е да внимавате с приемането на различните витамини и тяхното количество.

Личността е невъзможна без пребиваването си  в лоното на съвестта, срама, чувството за вина и представата за отговорност. Само на тази основа мога да говоря  в собствения смисъл на думата за личност. Ако  наистина нашата личност е невъзможна  без съвестта, то очевидно тия нейни механизми  на съвестта пък не могат без психологическите си основания. С това искам да кажа, че психологията  и етиката имат достатъчно ясни и допирни точки. Съвестта за мен е най-общо казано едно тревожно чувство, което идентифицира човека, личност с определена доза поведение или постъпка.  Убедително продължавам да мисля, че съвестта е мерило на вътрешната култура. Тя е е на едно специфично равнище, което позволява на една или друга личност  не само да се определи със самата себе си, но и да намери своето място в обществото, и най-вече да се впише в една обща определена социална група. Без съвест е невъзможно овладяването на онова състояние, което се нарича  нравствена позиция. А последната е готовността за влизане на взаимоотношения и във взаимодействие с друг човек и с другите хора. Именно съвестта е неразделна част, елемент, а може би дори и определящ компонент на вътрешната структура на личността, смисло формиращ фактор, без което е невъзможно да се създаде и формира личността. В съвестта наистина  можем да открием  онези преднамерени и непреднамерени, скрити оценки и самооценки, чрез които се изгражда отношение към самия себе си. Но тези скрити оценки и самооценки са и продължение  на една култура, дадени ни от определено някаква ситуация. Така нравствената личност не може да бъде разбрана и нещо повече, възпитана, самовъзпитана без психологическите механизми на съвестта.

Какво е амбициозният млад човек ? – това е онази част от всяка книга и нейната глава от нашата социална история  на човечеството. Именно тази главна част си мисля, че всеки може и е редно да успее прочитайки я. Днес малко от нас знаят  част от цялата същност на тази дума – стремеж и популярност в характера на всеки от нас. Причината за тази „завидна популярност” се крие в начина, по който всеки материализира една от двете основни насоки във философията, според която материята е единствената обективна реалност. Тя е първична и съществува вън и независимо от съзнанието, което е производно и представляващо свойство  на човешкия мозък. Казано на кратко – материалист е човек, който се стреми към материални облаги за себе си, своя език и своя образ – винаги потенциален и въображаем едновременно. Своето възхитително чудо, което открай време е карало нас хората да вярват в постиженията и непреходността на преходното и неограничеността на ограниченото. Психологическите регистри, в които амбициозният вписва своите истини, действително ме отпраща към подобен начин на мислене. За да се спечели на всяка цена, независимо от условията и условностите, които могат да предложат капризите на конкретния ден и праговете на сърцето. От този факт си правя следния извод, че амбициозният е по природа романтик. Той е повече вярваща, отколкото действаща личност. Лично за мен е много важно да спомена, че по-обективен е поривът, стремежът към не обладаната мечта, благоразположението на всяка една заветна цел или мечта да не се окажат най-обикновен сапунен мехур.

Днес искам да поговорим за едно от най-големите негативни предизвикателства на нашето съвремие. Пристрастяването към тези опасни, меко казано за всички нас вещества, действащи на човешката психика. Нищо ново, това датира от стари времена. Дали тия които ги използат, а и всички останали се замисляме за нашето здраве. Дали ни е известно какъв е оборота на световната наркомафия. Първо ще се спра на оборота. Според мен той възлиза на стотици милиарди долара годишно, да не кажа повече. Убеден съм, че продължават да се инвенстират невероятни суми за получаване по химичиски път на цялата плеяда психоаткивни вещества. Много важно е и надявам се не само за мен, а би трябвало за това уж назряло общество у нас и по света да се запознаваме с различните наркотици и тяхното пагубно въздействие. И не само това, а и огромните рискове при употребата им. За всички ни това трябва да бъде реално противопоставяне срещу този продължаващ от десетилетия бич за всяко младо поколение. И още това уж гражданско общество трябва да възстане срещу тази разрастваща се наркомания и огромните последствия от престъпността. За тази индустрия може да се пише, говори и дискутира до безкрайност. Пиша това с огромната отговорност на млад човек свидетел на ежедневни гледки от мои връстници, особено по-време на балове и след празничен запой. Повярвайте ми гледката е ужасяваща и състоянието в които изпадат е ужасно. Питам се дали  някои  родители знаят кога и къде са рожбите им във всеки един момент. Дали могат да познаят детето си.

Дали ние младите спортисти се замисляме от последствията при пушенето. За мен всички видове спортове предявяват осoбени изисквания към здравето на човека. Мился, че за постигане високи постижения е необходимо абсолютно здраве и най- голяма точност на движенията. При нас спортистите пушенето неизбежно снижава равнището на основните двигателни качестава: силата, скоростта, издържливостта, ловкостта и гъвкавостта. Моята скромна практика показва, че пушещият спортист не може да разчита на високи спортни постижения. Това е така, защото никотинът отслабва функционалните възможности на организмът и понижава неговата компенсаторна способност. Не случайно повечето от известните спортисти считат пушеното за несъвместимо с какъвто и да е спорт. Всички видове спортове изискват повишена отговорност, преди всичко към сърдечно – съдовата и нервната система. Послединте изследвания показват, че по време на тренировки и състезания, пушещите спортисти се справят по-слабо с повишените натоварвания и нерядко сърцето отказва в най-критичите моменти. Доста популярен и известен е случая, когато две цигари изпушени една след друга на старта, са станали причина за смъртта на известен бегач. Това е защото никотинът стеснява съдовете, които хранят непосредствено сърдечния мускул. Това е водеща причина и за възникването на кислороден глад, в резултат на който у спортистите-пушачи възникват болки зад  гръдната кост. Голямо значение за нас спортистите има достатъчното съдържание  в организма на витамин С, който благодарение на своите възстановителни свойства помага  да се борим с натрупаната умора. При непушачите съдържанието на витамин С в организма обикновено е три пъти по-голямо, отколкото у пушачите, тъй като никотинът разрушава страшно бързо витамин С. Ще се радвам всички спортисти да се замислят върху това.

Както вече не веднъж съм писал обичам да философствам и то доста на моменти. Във всяка една регигия била тя юдаизъм, християнство,ислямът и т.н. Съдържат, обощават и заключават в себе си всички житейски и духовни ценности, създадени от човечеството, от сътворението му до днес. Религията поне за мен е обобщен израз на добродетелите и на морала на отделните народи по цялата земя. Докато у нас се смяташе, че религията е опиум за всеки народ, то световната история потвърждава коренно различно становище, че религиозните чувства освен най-трайни са и най-специфични. Те с нищо не могат да се заличат – в подкрепа на тази мисъл ще кажа, че примерите са доста в наше време. Религията трябва да бъде една основополагаща традиция, която трябва да се предава от поколение на поколение – това не се разбира и не се оценява достъчно добре в наши дни. И не е само това. Религията е част от културното наследство на всяка отделна нация, на човечеството изобщо. В нея трайно иутвърждаващо  трябва да се втъкават традициите, нравите, обичаите, взаимотношенията. За да не бъда голословен ще го подкрепя с доста ясен пример за старото българско време. Връщайки се назад какви добросъседски взаимоотношения съществуваха между хората, взаимна помощ, взаимно уважение, взаимно сътрудничество и т.н. Да не говоря  за обичаите, за нравите, за състраданието, за ролята на църквата в товаотношение.Страшно показателно е за съжаление , че ние сами разрушихме тези общочовешки нравствено-религиозни ценности и добродетели.

След като вече доста четох за моето любимо учене (което е моето основно занимание). Искам днес да споделя за така наречения феномен на забравянето. За мен  забравянето е процес, който освобождава човекът от трупаната ненужна информация. Именно това ни позволява на нас земните да се концентрираме върху съществените неща от живота ни. Примерно ми се е случвало като шофирам и изведнъж на пътя пред мен да изскочи  пешеходец. Тогава няма да мисля как бяха първите две имена на великият Моцарт или кой е вкарал решаващата дузпа на финала на световното по футбол. Напротив точно обратно – мозъкът трябва да държи подобна информация далеч от съзнанието ми. С една единствена цел да се съсредоточа изцяло върху колата и нейните спирачки и което е много важно да си насоча вниманието на 100 % към предотвратяването на евентуалната не дай боже транспортна или пешеходна злополука. Това, че на моменти забравям е процес, който редовно прочиства ума от „отпадъци”, които често блокират в мен. Този процес е необходимост за всеки от нас. Сигурен съм, че ако не забравям непрекъснато, няма да съм в състояние да приемам нова по-нужна информация и разбира се да раждам нови мисли. В това забързано ежедневие фактите и изобилието  на впечатления все повече ме претоварват и изтощават. И този процес е много важен и неизбежен, защото ако не забравяме просто ще блокираме изцяло. За целта аз винаги си записвам задачите за през деня и седмицата. Това страшно много ме улеснява, защото не се затормозявам с неща, които мога да запиша, отворя и погледна.

Понеже обичам философията както казах в началото, искам да Ви разкажа от къде се запалих по нея. Бях попаднал на реферат по философия под надслов „Аз знам, че нищо не знам”. Сигурен съм , че всички от Вас се сещат чия е тази мъдра мисъл от вековете, а именно на Сократ. Той е един доста проблематичен философ, защото никога не е писал текстове които имат общо с философията. Той просто има основата на своите съвременници и най-вече на своите ученици, колкото и странно да е това. Но мисълта ми е за съвсем друго – за полета над съвремения философски свободен дух. Искам да кажа, че една стратегия или философия на нещата, най-добре се препоръчва с живия пример на този ,който я отстоява. За мен това е напълно нормално и естествено. Живият човешки пример е необорим навсякъде и с нищо не може да бъде равностойно заменен, най- малко пък когато става дума за здраве и живот. Ще Ви дам един пример: един болен доктор е като треньор, който учи спортистите да поставят рекорди, а той сам не е в състояние да им покаже как се прави това. Искам да кажа,че житейския пример в такива ситуации е страшно полезен, важен и  наложителен. Спортистите и учениците се учат да копират поведението, начина на работа, мисленето и т.н. на тези, които изискват от тях да бъдат нещо качествено, нещо което може да послужи за в бъдеще.