Започвам директно по темата. Управител на фирма Вивекта е Васил Лазаров. Основната дейност, с която се занимават, е внос на качествени замразени продукти за родния ни пазар – месо, риба, замразени зеленчуци, бланширани картофи и др. Разпространяват ги чрез друга фирма, която също се ръководи от Васил Лазаров, Викториас. Чрез редовните ? транспортни и логистични услуги, продуктите на Вивекта достигат до крайния потребител т.е. до хора като мен.

Защо ви казвам всичко това?

Защото според мен е важно всеки човек да се пита откъде идва храната, която ежедневно консумира? Как се е озовала в магазина, от който я купуваме?

Ще дам няколко примера в тази насока, като използвам за целта продукти, които се внасят именно от Васил Лазаров и Вивекта БГ ЕООД.

Свинското месо на Даниш Краун! Познато ли ви е? Това е един от най-големите производители на свинско в Европа и ако ви е направил впечатление, има защо да е така. Това датско месо притежава по-добър вкус от други на пазара, защото качествата му се дължат на над 100-годишен подбор и селекция на породата. Ако трябва да сравня датското свинско месо, ще кажа, че то е толкова вкусно, колкото са немските вурстове или френските сирена. Пробвайте го, за да усетите разликата.

Агнешкото на Silver Fern Farms Limited! Новозолендско е по произход и само като си представя обширните зелени поляни на острова, разбирам от къде идва и добрия вкус на месото. По принцип не съм фен на агнешкото месо, предпочитам телешко или пилешко, но бих направил изключение за агнешкото на Silver Fern Farms Limited. Веднъж, когато много ми се беше дояло, купих една разфасовка от котлети, и отидох при майка ми да я сготви. Стана толкова вкусно, че оттогава майка ми купува само новозеландско агнешко. Основно покрай Велкиден, но не само тогава.

Тези две месни находки ме подтикнаха да проверя какво още се внася от Васил Лазаров и Вивекта. Асортиментът им се оказа дори по-богат, отколкото очаквах. Имат множество видове риба, сред които хек, скумрия, тилапия, пъстърва, октопод, миди, ролца от раци и др. Гледам поне веднъж седмично да консумирам риба заради полезните й съставки и затова обичам да изпробвам нови вкусове. По принцип не съм много добър готвач, но риба приготвям доста добре. С една гарнитура от задушени зеленчуци и рибата, и месото много си подхождат. Нужно ли е да ви казвам от коя фирма предпочитам да си купувам и замразените миксове зеленчуци? Разбира се, че от Вивекта. Васил Лазаров на идея си няма колко верен клиент има в мое лице.

Ами, вие? Имате ли си фирма или бранд, от който предпочитате да пазарувате? Може да не е само за храна, ще се радвам да споделите мнението си за различни видове стоки.

Готови, пригответе се… СТАРТ! Надпреварата с държавните институции и тромавата администрация започна. Първото нещо, което трябва да направите, е добре да проучите в интернет какви документи са ви нужни. И понеже сайтовете на съответните институции са твърде объркани и в повечето случаи не работят, а ако работят прехвърлянето от една на друга, бавно зареждащи страници, напомня за преживяването в самата институция, то аз препоръчвам блогове и форуми. В тях изстрадалите хорица, сблъскали се с това травмиращо преживяване, споделят злочестия си опит и най-много да ви дадат някой полезен съвет или да ви дойде хрумка как да преминете през това изпитание по възможно най-щадящия за вас начин.

И ето ви и вас – с тефтер и старателно ровене по форумите, за да наберете цялата възможна и налична инфомация, която ви е нужна, предварително. Не за друго, а за да си спестите време в самия съкрален ден, когато ще отидете… там… в Мордор на социалните общества.

Подготвяте се добре. Много добре даже и това ви кара да се чувствате уверени в себе си, в познанията си и дори лекичко се заблуждавате, че може би хората твърде много драматизират ходенето по институции… Ах, вие наивни глупчовци! 😀 Почакайте и ще видите…

Знаете, че трябва да вземете декларации 7, 10 и 15, да попълните заявление за едно и молба за друго и да ги предадете на служител, който да финализира вашите мъки с въвеждане в „системата“ и подпечатване с кръгъл печат. До тук добре!

Ето го и денят – идва. Отивате в институцията, знаейки точно какво ви е необходимо и какво трябва да нарпавите. Но първото препятствие е пред вас – тикет системата 😀 Да ви се чуди човек как се оправяте със смартфони, таблети и компютри, а не можете да изберете услугата, за която сте отишли в конкретната институция. В резултат на това повече от пет минути стоите пред тикет машината и проучвате всички възможни опции… За това по форумите не пишеше нищо. Избирате най-подходящото според вас и взимате билета си. Изненада! Преди вас има само 12 души, а времето е обедно, което означава, че работят по-малко гишета. Нищо – вие сте подготвени и готови да вземете докуентите, да ги попълните набързо и да отлетите отново към работното си място.

Опашката се движи сравнително с добра скорост, което ви обнадеждава. Идва и вашият ред и когато влизате при служителката и обяснявате защо всъщност сте дошли… Изненада! Наредили сте се на грешната опашка. Проклетата тикет система!!!

Казвате си „Нищо – фал старт“. Вече знаете каква услуга да изберете и съответно къде да отидете. Правите го. Чакате. Взимате необходимите бланки. Попълвате ги. Носите ги на служителката…, а тя с най-отегчения си поглед и безстрастен тон казва:

  • Фотокопие на лична карта!

Нямате. Ами сега. Обяснява ви се, че трябва да излезете от сградата на институцията, да вървите около 50 метра вляво и ще видите няколко „копирни центъра“, където ще можете да снимате личната си карта. Очевидно е напълно логично в цялата институция да няма нито една копирна машина, която да работи в полза на гражданите.

Илизате от сградата. Вървите педесет метра вляво. Скупчване на много хора ви подсказва, че сте на правилното място. Чакате. Почивката ви отдавна е свършила. Ще бъде щастие, ако успеете да се върнете преди края на работния ден.

Снимате личната си карта. Връщате се. Искате да влезете, но раздразнени хора ви спират, защо да не почакате още малко – напълно е логично. Чакате. Влизате. Служителката набира данните ви в компютъра. Мислите си „Свърши се“…, но нещо става. Какво става? Суматоха. Служителките от гишетата започват да прескачат от компютър на компютър. Задавате въпрос, но никой не ви обръща внимание. Звънят се телефони. Какво става? Накрая служителката ви връща дакументите с изречението „Системата се срина – елате утре“.

За да визуализирам най-точно за какво говоря, вижте клипът по-долу. Струва си да се изгледа до края.

 

Предколедни вълнения

Posted on 19 Dec 2016 In: Персонални

Хо-хо-хо. Любимият ми празник чука на вратата.

Отдавна съм украсил елхата, коледните лампички не спират да работят, а подаръците за любимите ми хора са опаковани и само чакам моментът да ги подаря. Сигурен съм, че изборът ми тази година е подходящ и няма да има разочаровани. Ако някой роднина или приятел чете това, нека знае, че няма да издам какво съм купил. Ако се е надявал да го разбере в блога ми, ще се наложи да изчака поне до вечерта на 24-и декември.

Междувременно аз ще се наслаждавам на факта, че вече съм в отпуск. Така мога пълноценно да се насладя на почивката и еуфорията от предстоящия празник.

Коледният дух витае във въздуха у дома, а от компютъра ми не спират да се въртят коледните песни. Разбира се, не си пускам онези комерсиални, от които главата не спира да те боли. Предпочитам класическите и спокойни мелодии, които всяват мир и хармония в душата ти. Те ми носят истинско щастие и са причина за усмивката на лицето ми.

Без съмнение най-много харесвам Silent Night, но ми е любопитно коя е вашата любима коледна песен. Ще споделите ли 🙂

Категории

Връзки

  • None found