Както вече не веднъж съм писал обичам да философствам и то доста на моменти. Във всяка една регигия била тя юдаизъм, християнство,ислямът и т.н. Съдържат, обощават и заключават в себе си всички житейски и духовни ценности, създадени от човечеството, от сътворението му до днес. Религията поне за мен е обобщен израз на добродетелите и на морала на отделните народи по цялата земя. Докато у нас се смяташе, че религията е опиум за всеки народ, то световната история потвърждава коренно различно становище, че религиозните чувства освен най-трайни са и най-специфични. Те с нищо не могат да се заличат – в подкрепа на тази мисъл ще кажа, че примерите са доста в наше време. Религията трябва да бъде една основополагаща традиция, която трябва да се предава от поколение на поколение – това не се разбира и не се оценява достъчно добре в наши дни. И не е само това. Религията е част от културното наследство на всяка отделна нация, на човечеството изобщо. В нея трайно иутвърждаващо  трябва да се втъкават традициите, нравите, обичаите, взаимотношенията. За да не бъда голословен ще го подкрепя с доста ясен пример за старото българско време. Връщайки се назад какви добросъседски взаимоотношения съществуваха между хората, взаимна помощ, взаимно уважение, взаимно сътрудничество и т.н. Да не говоря  за обичаите, за нравите, за състраданието, за ролята на църквата в товаотношение.Страшно показателно е за съжаление , че ние сами разрушихме тези общочовешки нравствено-религиозни ценности и добродетели.

Да живее забравянето…

Posted on 19 Jan 2012 In: Персонални

Забравянето като процес за освобождаване на мозъкаСлед като вече доста четох за моето любимо учене (което е моето основно занимание). Искам днес да споделя за така наречения феномен на забравянето. За мен  забравянето е процес, който освобождава човекът от трупаната ненужна информация. Именно това ни позволява на нас земните да се концентрираме върху съществените неща от живота ни. Примерно ми се е случвало като шофирам и изведнъж на пътя пред мен да изскочи  пешеходец. Тогава няма да мисля как бяха първите две имена на великият Моцарт или кой е вкарал решаващата дузпа на финала на световното по футбол. Напротив точно обратно – мозъкът трябва да държи подобна информация далеч от съзнанието ми. С една единствена цел да се съсредоточа изцяло върху колата и нейните спирачки и което е много важно да си насоча вниманието на 100 % към предотвратяването на евентуалната не дай боже транспортна или пешеходна злополука. Това, че на моменти забравям е процес, който редовно прочиства ума от „отпадъци”, които често блокират в мен. Този процес е необходимост за всеки от нас. Сигурен съм, че ако не забравям непрекъснато, няма да съм в състояние да приемам нова по-нужна информация и разбира се да раждам нови мисли. В това забързано ежедневие фактите и изобилието  на впечатления все повече ме претоварват и изтощават. И този процес е много важен и неизбежен, защото ако не забравяме просто ще блокираме изцяло. За целта аз винаги си записвам задачите за през деня и седмицата. Това страшно много ме улеснява, защото не се затормозявам с неща, които мога да запиша, отворя и погледна.

Понеже обичам философията както казах в началото, искам да Ви разкажа от къде се запалих по нея. Бях попаднал на реферат по философия под надслов „Аз знам, че нищо не знам”. Сигурен съм , че всички от Вас се сещат чия е тази мъдра мисъл от вековете, а именно на Сократ. Той е един доста проблематичен философ, защото никога не е писал текстове които имат общо с философията. Той просто има основата на своите съвременници и най-вече на своите ученици, колкото и странно да е това. Но мисълта ми е за съвсем друго – за полета над съвремения философски свободен дух. Искам да кажа, че една стратегия или философия на нещата, най-добре се препоръчва с живия пример на този ,който я отстоява. За мен това е напълно нормално и естествено. Живият човешки пример е необорим навсякъде и с нищо не може да бъде равностойно заменен, най- малко пък когато става дума за здраве и живот. Ще Ви дам един пример: един болен доктор е като треньор, който учи спортистите да поставят рекорди, а той сам не е в състояние да им покаже как се прави това. Искам да кажа,че житейския пример в такива ситуации е страшно полезен, важен и  наложителен. Спортистите и учениците се учат да копират поведението, начина на работа, мисленето и т.н. на тези, които изискват от тях да бъдат нещо качествено, нещо което може да послужи за в бъдеще.

Категории

Връзки

  • None found