Чудно нещо е годишният календар. Чудни са ми празниците, които се намърдват в него. Кой да предположи, че има Ден за гушкане на котки, Ден на кафето или пък Ден на тортата. Определено последният много го уважавам! 😉

Кой не харесва от време на време да похапва нещо сладичко за десерт? Аз си падам по бисквитената торта. Ама как я приготвя  майка… Златна ръце има – и майсторлъка си знае и украсата й е един път.

Потапя бисквитите в топло мляко. После нарежда яйчен крем, после сладко от вишни – целите вишни, при това да има много! Понякога отиват по две-три бурканчета сладко. Накрая маже тортата с крем и нарежда плътно с орехи. Ама орехи да видиш! Не накълцани или натрошени. Цели половинки орехи и блокчета млечен шоколад, толкова много, че даже падат от парчето, когато го пренасяш до чинията. Майко, обичам те! Пак да ми направиш 😉 Не се прави, че не ми четеш блога!!!

biscuit cakeБисквитената торта, доколкото знам, си е нашенска рецепта. Може и да греша. Но за традицията с тортите съм сигурен, че не е българска.

Всъщност едни от първите торти са се приготвяли в Египет и Гърция. Плоски, натруфени с фурми, са се поднасяли на празници. Гръцките били тежки и традиционно се правили с мед и ядки. Римляните също са имали някакви торти, които обаче не били никакви торти, а по скоро приличали на днешните пайове или чийзкейкове и сладкиши с плънка.

Малко по-късно тортата започнала да се развива в съвременния вид. Знаете ли например, че в момента в САЩ от изключително значение е вида на тортата, докато нейната вътрешно, т.е блатове и крем, не са кой знае каква тема на разговор. Просто блат с ванилия или с какао и крем с някакви есенции, приготвен по стандартна рецепта. Мнението на мнозина българи в Америка се припокрива по въпроса – не са им сладки тамошните торти и това е.

Може би най-добрите сладкари са европейци, тъй като по всеобщо мнение от френските, австрийските и швейцарските десерти, по вкусни няма. А и ние българите сме дали доста ястия на света. Вземете бисквитената торта, например. Пък ако започнем да изброяваме и не сладки – лютеница, луканка, кисело мляко, капама и така нататъка…

Та, колеги, приятели и ти, майко!!! – да знаете, че направо си имате официален повод да идете на сладкарница ( а ти, майко, се чувствай поканена да ме „изненадаш“ с бисквитена торта).

За международен ден на тортата се сочат 2 дати. Първата е 27 януари, но тогава всъщност е националният празник на не коя да е, ами на шоколадовата тортата в САЩ. Другата дата е 20 юли. През 2011 година дори България е взела участие в тържествата през лятото, представяйки голямо изобилие от торти.

Така че – да си знаете – ядете торта с повод още 2 пъти в годината. 😉

Имахме един супер изпълнител, който разцепи всичко с интерпретацията си на песента на Азис. Как можеш изобщо да забравиш Тома след такова представяне. Момчето спечели Music Idol и го продуцираха за един албум. И това ли беше?

Проблемът в българските формати е, че все има нещо, което не е точно както трябва във финален план. Обещават ти много, но след края се оказва, че има някакви други уловки и изисквания, които не са били предварително споменати. Така съм чувал, така си ми казвали познати, които са приятели на победител. Което си е доста близка информация и не се осланя на празни слухове.

След като спечелиш реалити формат, те канят в предавания, по-известни правят клип с теб, имаш една-две нови песни и за всичко останало се бориш сам. Пари не валят, известност – няма кой знае каква, ако не станеш член на вече популярна банда, ако не си много, ама много пробивен.

Тома наистина се оказа, че е герой. Може повечето хора да не са го слушали, но той има няколко създадени песни и цял нов албум. Продължава да свири с момчетата си и лесно ще намерите негови участия  и негова музика, ако слушате рок. Въпросът ми е обаче – защо изобщо трябва да се търси? Рокът си е супер и трябва повече да се рекламира в България. Иначе как ще излезем от популярната култура, която ни залива с универсални мелодийки и промиващи мозъка ритми.

За финал слагам Тома, но не с “Герой”, а със “Сам на света”.

В една връзка трябва да се правят много компромиси. И това означава, че все пак някой от вас трябва да е по-толерантен от другия. В много отношения това е мъжът. Той трябва да е, защото неговите нерви и търпение са много по-изопнати от тези на жената. На жените им е по-лесно да свикват с мъжките ни привички, тъй като подсъзнателно ги смятат за нещо готино. Сигурен съм, че е така, иначе защо ще е цялата тази работа с еманципацията и защо жените толкова много ще искат да приличат на нас мъжете, че чак ни подражават. Ето, например – да гледат спорт, да ходят на фитнес, да имат отворени връзки и така нататък.

За всички е ясно, че жените се оплакват, когато ние си гледаме мачовете. Но всъщност ни се кефят.

her and hisНие мъжете обаче никак не харесваме турските и индийските сериали, клюкарските предавания и готварските канали. Умира всяка частица от нас, когато жените започнат да плачат, да се възмущават или коментират, а после да искат от нас нещата, които се случват по сериалите, искат да ги прехвалваме за дрехите, да забелязваме специалната подправка в яденето и така нататък.

Както и да е – заради моето момиче се жаля да гледам по някой и друг сериал и предаване, признавам. Някои не са такава боза, но винаги заспивам или започвам да си правя нещо друго. Но почти издържам. Обаче заради проявеното търпение не мога да не се ядосам, когато жената започне да протестира, когато аз си гледам мачовете или друго състезание по някой спортен канал. При това да ми казва, че този спорт е въздух под налягане, а след това да ме пита заинтригувано какъв е резултатът… е, това вече не мога да го разбера.

Както и да е… мачовете или турските сериали? Според мен изобщо не трябва тука да има избор. Тайната на съвместното съжителство е по един телевизор или устройство за всеки. Това е!

Категории

Връзки

  • None found