Човекът и играта

Posted on 4 Jan 2016 In: Персонални

“Човекът е напълно човек, само когато играе.” Думите на Шилер “красят” стадион “Васил Левски” и затова сме свикнали да ги възприемаме само в контекста на играта, в смисъл на спорт.

Но модерни и не чак толкова модерни проучвания казват и нещо повече – човекът наистина се чувства човек, когато играе. При това се има предвид игра в класическия смисъл на думата.

playing peopleДоказано е, че играенето при децата е начин да се опознава света и да се изграждат матрици на ситуации, но и да се излиза от познатото статукво. Децата учат, но и се забавляват и затова са винаги в добро настроение. И при възрастните хора би трябвало да е същото. Всъщност ние порасналите сме позабравили да се забавляваме и именно поради тази причина по-често попадаме в зоната на депресиите или ни обхващат лоши настроения. Заживели сме в рутината на реалността и често не знаем дори как да се забавляваме. А това е важно, за да имаме по-добър живот.

Да играеш е една особена функция на мозъка. Това е извършване на физическа или интелектуална дейност, организирана по някакви правила, социална и индивидуална или колективна. Няма смисъл да обяснявам всяка една от думите по отделно. Същественото в случая е, че играта оказва влияние върху поведението, оформя ни емоционално и спомага за здравословното ни развитие.

Здраве ли, ще попитате вие, къде в една игра на асоциации, например, има здраве? Ще отговоря незабавно. Здравето не се определя само чрез извършването на някакъв тип спорт. Всъщност здравето е съвкупност от нашето физическо и психично състояние. А психичното ни здраве е свързано с усещането за щастие. Когато сме щастливи се храним добре, усмихваме се повече, организмът ни отделя хормони, които помагат цялостното функциониране на тялото ни. Когато се забавляваме и играем ние отвличаме вниманието си от лошите мисли, разсъждаваме, произвеждаме допълнителни положителни емоции и дори похапваме сладки храни докато го правим, което повишава кръвната захар и ние отделяме ендорфин.

За финал ще кажа: Играйте хора, за да сте пълноценни човеци!

Живот на педал

Posted on 13 Dec 2015 In: Персонални

Само този месец съм навъртял няколко стотин километра. То не беше пътуване за Никулден, то не бяха уикенди с приятели, да не говорим, че от работа ме изпращаха в командировки. Истината е, че обичам да пътувам и това е нещо, което по някакъв начин ме облагородява. Единственото, което не харесвам, е идеята за взимам много километри наведнъж.

road-tripping-with-Smart-DestinationsМога да живея на педал много дълго време, ако до мен има някой, който да споделя пътуванията ми, естествено. Обаче основното условие е, че искам да пътувам спокойно и с наслаждение. Ето как си го представям. Ставам сутринта когато си пожелая и тръгвам, когато се подготвя. Гледам на картата какъв е маршрутът на пътуването ми и какви градчета, паметници или други малки находки има по пътя. Спирам на забележителности, обядвам в ресторантчета, спирам по кафета, когато ми харесва и за колкото време ми се иска.

Последният път ходих в Хасково. Тръгнахме с компанията сутринта към 10 часа и… спряхме на Белово, след това спирахме в малки селца за вино. Обядвахме в Пловдив, после ходихме до Асеновград на кафе. След това посетихме Араповския манастир и едва след това пристигнахме в Хасково.

Ето така обичам да пътувам аз – да се наслаждавам на природата, да съм спокоен и да си създавам само положителни емоции.

Моят девиз в живота е “Бързай бавно”. И го следвам.

А вие как обичате да пътувате?

Омръзна ми животът постоянно да ми поднася лимончета и аз да трябва да правя киселото по-поносимо.

През последните няколко дни чета приложна психология и се ровя в мъдростите на различни народи по света. Установих, че метафорите за живота си ги правим самите ние. Ако за някои животът е лимон – кисел и не много приятен, то те са склонни да го преглътнат в този му вид, или да го трансформира в нещо по-приятно.

Аз обаче предпочитам да мисля, че животът ми поднася бисквити, защото в бисквитите може да се вложи същата символика. Какво ще правиш с бисквитата – тя е обикновена, ронлива… може да приседне на някого, може да бъде питателна, но не достатъчна. Затова какво ще правиш с нея си е изцяло твое решение.

С бисквити най-обичам да експериментирам аз. Дори най-обикновените бискви „Житен дар“ могат да се превърнат в истинско кулинарно удоволствие за душата.

salt biscuits4И така… ако животът ми поднесе бисквити,…

… ще ги намажа с шоколад;

… ще ги потопя в мляко;

… ще ги ползвам за фитнес закуска;

… ще споделя с приятел;

… ще направя торта (малко сложно, но ще опитам);

… ще ги хапна с кафе;

… ще раздам на случаен гладен на улицата;

… ще гарнирам с плодове…

Вариантите са толкова много, че ми се приядоха бисквити и смятам да отскоча до магазина да си взема.

И понеже съм новатор в готвенето – тага де, готвя, но по-обедни неща – ориз, месо, яйца…такива – ще ми е от полза всяка идея с рецепта с бисквити. Обаче моля да е по-подробничка, че да се ориентирам по-бързо, че ако ми кажете например „натрошават се и разбъркват с масло“ ще има да се чудя как точно се натрошават, как точно се разбъркват – с шпатула ли, като крем ли трябва да стане?

Хубав ден и позитивни бисквити…опс, мисли 😉 ви пожелавам! Поздрави от ваш Стоян.

Категории

Връзки

  • None found