Времето на вън е вече почти лятно. Е, май месец е, вали си, няма как, то си е закон. Като цяло обаче направо си мирише на лято. Мои познати дори вече направиха първия плаж. Малко им завидях, благородно разбира се.
Сега е момента, в който нито ти се пуска климатик, нито пък издържаш на жегата. Особено в офиса, по обяд си е направо ад. На човек първото нещо, което му идва на ум е освежаваща напитка, с много лед или сладолед. Това ме връща назад във времето, когато сладоледа се продваше основно във вафлена фунийка и беше уникално вкусен. Нямаше по-голямо блаженство за нас децата от фунийка вкусен сладолед. За съжаление сега не мога да открия този жадуван вкус. Най-любимия ми сладолед беше “Ескимо” за жалост в момента този, които се предлага по търговската верига, лично според мен няма нищо общо. А продуктите на “Делта” бяха невероятни, но си бяха доста скъпи за онова време. Спомням си майка ми ме изпращаше да купя сладолед от магазинчето, което се намираше точно под блока ни. Купувах 2 сладоледа, а докато се прибера той се разтчаше, а аз го облизвах и накрая за нея оставаше половин. Опитах се въщи да направя домашен сладолед, без консерванти, подсладители и оцветитеи, получи ми се доста приличен, но все пак го нямаше онова чувство. Може би защото вече не съм онова малко момченце, което всъщност какви лакомства е виждало? Нямаше такова разнообразие, като сега.
До ден днешен обаче си оставам привърженик и любител на леденото изкушение. Няма по-освежаващо и ободряващо нещо от сладоледа. А вижте колко атрактивен продавач на сладолед има в Турция. Да, техния е доста по-различен от нашия, но определено е интересен.