Скоро един от моите много близки приятел стана баща за пръв път. Да му е честито. Определено това е най-невероятната емоция, която човек може да изпита през целя си живот. Да видиш плода на любовта, плът от теб и любимия ти човек- безценно.
Това ме подсети за нещо много важно. Когато се ражда детенце, естествено е всички да се интересуват от родилката и бебето. Напълно естествено е и понякога дори да пренебрегват бащата. Може да ме обвините, естествено, че най – важни са майката и бебето, но нека все пак не забравяме и за бащата. Да, не изпитва болката, която изпитва майката, чисто физически, но в сърцето му болката е три пъти по-голяма. Като си спомня моя приятел как преживя всичко, честно да ви кажа никак не му завиждах в този момент. Притеснява се за съпругата си, за детенцето, абсолютно блокирал за околните. Той буквално нямаше представа къде се намира. Никога няма да забравя, когато пътувахме към болницата, той беше тотално изключил мозъка си. Беше като жив мъртвец. Аз също бях много притеснен, карах сигурно с 30 км. в час, а имах чувството, че са 300. Спирах на всяка пешеходна пътека. Аз също не бях особено за пример. Разбира се в цялата ситуация най-големия герой беше бъдещата майка, хладнокръвна и на пръв поглед спокойна, вътрешно не знам с какви демони се е борила. При тях се наложи детето да бъде родено чрез секцио. Мислихме си, бърза процедура, на две, на три, да, ама не. Чакахме ли, чакахме. Тъпчехме с крака на едно и също място, изорахме коридора. Тогава на бъдещия татко му беше най-трудно. Честно, ако смятате, че бащите са най-добре, не е точно така. Беше пребледнял, не говореше, само сновеше напред назад и сигурно редеше някакви молитви на ум. По лицето му имаше бръчки от притенение и сякаш беше с години по-възрастен. Когато дойдоха да ни съобщят новината, той беше толкова неадекватен, че акушерката искрено се засмя. Беше много вълнуващ момент, реших, че той ще се успокои и ще му дойде акъла и куража, но не. Все пак любимата му още не беше излязла от операционната, той продължи да обикаля, без да каже и думичка, докато не видя прекрасната си съпруга. Тогава усмивка на облекчение се разля по цялото му лице и да, ето тогава видях най-щастливия човек на Земята.
Голяма емоция беше цялото преживяване. Страх, тревога, а радостта когато видиш, че всичко е наред, просто невероятно. Така, че хора, не си мислете, че татковците само купонясват при раждането на дете, те също преминават през изключително труден етап от живота си. Респект към всички всеотдайни и обични родители.