В началото на януари, освен че си честитим новата година, отбелязваме още Васильовден или Сурваки. На този ден – 1.01. – настъпва и зимното слънцестоене, а това прави периода особено подходящ за различни гадания и изпълнение на ритуали. Не знам доколко сте запознати с традициите на Сурваки, но аз попаднах на някои интересни неща и смятам, че са достойна тема на блог. Ако искате да ги разберете, продължете да четете.
И така, не е истински празник, ако няма празнична трапеза. Затова на 1 януари сред задължителните блюда включват деликатес със свинско месо и разбира се баница или пита. Гаданията, за които ви споменах малко по-горе, са най-вече за здраве, плодородие и благоденствие. Например някога са се правили като в огнището се хвърляли пъпки от дрян, наричани на членове на семейството. Според това дали пъпката ще подскочи в огъня, или пък ще изпука, се определяло какъв ще е късметът и здравето на човека.
А сурвакането е основният и може би най-известен обичай, който се изпълнява на този ден. Аз като дете също съм ходил с накичената с пуканки и сушени плодове дрянова пръчка. Традиция беше да обикаляме близки и роднини и падаше голяма веселба, когато трябваше да ги „бия“ за здраве, а в замяна получавах лакомста и парички.
Това реално е и същността на обичая, която в нашето съвремие е претърпяла леки промени. Някога, след първи петли, ергените в населеното място първи тръгвали по домовете. Те се събирали на групички от 3 до 6 човека, като обиколката им била фокусирана най-вече в къщите, където има моми.
След ергените идвал ред и на децата, които са само момчета и се събират на възраст от 4 до 12 години, като задължително са с празнични облекла и сурвачки. Домакините пък следят какъв ще е първият сурвакар, посетил дома им и по това разбират каква ще е новата година.
А вие какво още знаете за Сурваки?
