Днес, без да го усетя, закусих с едно „безплатно“ кафе в офис-а. Обикновено мълчаливо, но днес ми дойде до гуша. Безплатното, драги читатели, е най-скъпата стока на пазара. Когато работодателят ти обещава „отворено пространство“ без стени и лични кабинети, той не ти прави услуга. Той просто си купува твоето внимание и спокойствие. Всяко решение за преструктуриране на работното място не е за „подобряване на комуникацията“, а за оптимизация на видимостта – да могат да те гледат и следят. Премахването на стената не е премахване на бариера, а премахване на възможността да се скриеш в собствените си мисли.
В една софтуерна фирма в София това беше наречено „демократизация на работния процес“. На практика – паноптикум. Всяко твое движение, всеки поглед към прозореца или към празния екран става публично достояние. Цената? Загуба на концентрация. Плащаш не с пари, а с интелектуалния си капацитет, който се разпилява в опит да поддържаш фасадата на „зает и ангажиран“. Решенията за начина ти на работа вече не са твои – те са предварително зададени от разположението на столовете и от постоянния шум на климатика.
Това не е само корпоративна измама. Това е модел, който се прилага навсякъде. В моловете не ти предлагат „безплатна разходка“, а лабиринт, проектиран така, че да не можеш да излезеш, без да минеш през касите. Музиката не те разсейва, а те държи в леко транс-състояние, в което не усещаш цената на продукта, но усещаш нуждата да купиш нещо. Никой не плаща за фоновата музика, но всички плащат с импулсивни покупки на неща, от които не се нуждаят.
Приели сме тези среди за естествени. Вярваме, че изборът ни е свободен. Но ако се замислиш върху дизайна на улиците, разположението на рекламите и дори осветлението в супермаркета, ще осъзнаеш, че си просто пионка в една добре пресметната игра. Нашето ежедневие се управлява в детайлите, които не забелязваме. Когато ти дават „безплатна“ информация в социалните мрежи, те не ти дават знание. Те ти наемат вниманието, за да го продадат на трети лица. Ти си продуктът, а „безплатното“ е просто примамка, която те държи в капана на безкрайното скролване.
Всичко е сметнато. Когато няма видими разходи, значи някой друг изчислява печалбата от твоето разсейване. Илюзията за свобода е най-скъпият товар, защото не си даваш пари за нея, а реално губиш безкрайно много. Сметката винаги идва, просто рядко я получаваме в брой.