Омръзна ми животът постоянно да ми поднася лимончета и аз да трябва да правя киселото по-поносимо.
През последните няколко дни чета приложна психология и се ровя в мъдростите на различни народи по света. Установих, че метафорите за живота си ги правим самите ние. Ако за някои животът е лимон – кисел и не много приятен, то те са склонни да го преглътнат в този му вид, или да го трансформира в нещо по-приятно.
Аз обаче предпочитам да мисля, че животът ми поднася бисквити, защото в бисквитите може да се вложи същата символика. Какво ще правиш с бисквитата – тя е обикновена, ронлива… може да приседне на някого, може да бъде питателна, но не достатъчна. Затова какво ще правиш с нея си е изцяло твое решение.
С бисквити най-обичам да експериментирам аз. Дори най-обикновените бискви „Житен дар“ могат да се превърнат в истинско кулинарно удоволствие за душата.
И така… ако животът ми поднесе бисквити,…
… ще ги намажа с шоколад;
… ще ги потопя в мляко;
… ще ги ползвам за фитнес закуска;
… ще споделя с приятел;
… ще направя торта (малко сложно, но ще опитам);
… ще ги хапна с кафе;
… ще раздам на случаен гладен на улицата;
… ще гарнирам с плодове…
Вариантите са толкова много, че ми се приядоха бисквити и смятам да отскоча до магазина да си взема.
И понеже съм новатор в готвенето – тага де, готвя, но по-обедни неща – ориз, месо, яйца…такива – ще ми е от полза всяка идея с рецепта с бисквити. Обаче моля да е по-подробничка, че да се ориентирам по-бързо, че ако ми кажете например „натрошават се и разбъркват с масло“ ще има да се чудя как точно се натрошават, как точно се разбъркват – с шпатула ли, като крем ли трябва да стане?
Хубав ден и позитивни бисквити…опс, мисли 
ви пожелавам! Поздрави от ваш Стоян.
