Днес имам желание да споделя за тази двойственост в характера в нас подрастващите в днешната демократична наша мила страна. Двойникът, за който ще стане дума тук, няма нищо общо със симетричното разпределение на наследствения материал при хората и животните. В самото му съдържание ще вложа повече метафоричен, отколкото биологичен смисъл, ще се опитам да го представя като някакъв „резервоар пълен с един огромен хаос”, като някаква „гранична концепция” между видимото и невидимото, като един обобщаващ образ на дразненията, дошли от вътрешността на тялото. Според мен човек лесно и много бързо може да притвори в една скица или рисунка, в една завършена картина на цялостния процес по оформяне на човешкия характер на двойника в наше време особено сред нас младежите. Но това може да се извърши и приложи като всеки един от нас облече в конкретен образ цялото онова количество психическа енергия, която винаги го е карала да размества и комбинира по един нов дори бих казал природосъобразен ред на явленията, процесите, предметите и хората в нашето ежедневно и обществено развитие. И тогава сигурно ще се докоснем всички ние до пророческите документи на съвременния човек – до Роденовия ”Мислител”, или до онази невъзможна, страшна и странна жена, в чиито криле и втренчен поглед Дюрер е вложил целия смисъл на духовната цивилизация. Разбира се, двойникът би могъл да бъде наречен един вид „вътрешен глас” или „глас на съдбата”. Но във всички случай поведението на психическата енергия , която събира в себе си, трябва да се свързва със своенравния и непрощаващ поглед на един отрицател.
