Екипите са просто скъпа реклама

Кликваш върху рекламата за лимитирана серия спортни екипи, воден от простото желание да притежаваш нещо специално. На снимката виждаш перфектно осветена материя, лъскаво лого и обещание за нещо ново и различно. Реакцията е почти инстинктивна. Казваш си, че така показваш лоялността си към отбора и заявяваш: „Аз съм част от тази история.“

Очакваш парите ти да помогнат на отбора. Но дали наистина е така?

Голяма част от тези средства отиват за производство, маркетинг, дистрибуция и лицензионни такси. Покупката на екипа със сигурност показва подкрепа към клуба или отбора, но не означава, че цялата платена сума отива директно за спортната му дейност. Между теб и отбора има цяла търговска система.

Точно тук се появява илюзията за принадлежност. Купуваш екипа, защото искаш да се почувстваш част от отбора. Но когато даден играч напусне, неговите екипи често бързо се превръщат в непродаваема стока или се пускат на промоция. Така личността на играча понякога засенчва самия отбор, а спортът се преплита все повече с маркетинга.

Смяташ, че носиш екипа като символ на принадлежност, но в същото време си и клиент. Купуваш продукт, който е част от огромна търговска система, чиято цел е да продава все повече.

Днес гледах новите колекции, които се появяват в онлайн магазините с огромна скорост. Дизайните се сменят постоянно, а заедно с тях се променят и причините да купиш следващия екип.

Тогава възниква въпросът: какво означава да си фен? Достатъчно ли е да носиш правилното лого на гърдите си? Или принадлежността към един отбор се изразява и по други начини — в това да гледаш мачовете, да следиш историята му и да преживяваш победите и загубите му?

Купуваш екипа, а отборът пак може да загуби. Оставаш с дреха, която след няколко сезона може да изглежда остаряла заради новия дизайн. Междувременно търговската машина продължава да работи и да предлага следващата колекция.