Следващият път, когато се забавиш на касата в супермаркета, не бързай да мислиш, че системата е бъгнала. Тя работи точно така, както е замислена. Застанал зад един нервен мъж, който се беше разпалил, че цената на млякото на касата не съвпада с етикета, наблюдавах как касиерката, с безмълвна търпимост на монах, разпиляваше времето. Търсеше стотинки, оправяше касовата лента, забавяше всяко свое движение. Не от некомпетентност, разбира се. А защото това забавяне е част от по-голям, добре смазан механизъм. То поддържа онази лека разсеяност и напрежение, в която ръката ти неусетно посяга към шоколада или чипса до касата, които никога не са били в списъка ти.
Същото се случва и с държавните реформи или новите закони, които се сменят като дъждовни облаци над София. Хаосът в администрацията не е грешка, а филтър. Той е създаден да изолира тези, които имат време и средства да се борят с бюрокрацията, от обикновените хора, които просто искат да си свършат работата. Така „счупената“ система всъщност работи с хирургическа прецизност, за да защити интересите на тези на върха.
Мъжът пред мен в крайна сметка се отказа. Върна млякото и се премести на друга каса. Мислеше, че е победен от системата, но всъщност просто бе следвал единствения логичен път, който му бе оставен. Машината не се интересува от разочарованието му. Тя се интересува само от това потокът да не спира. Всеки опит да пробиеш през тези структури не разкрива грешка, а показва, че всяка „грешка“ е вградена като защитен механизъм.
Касиерката намери стотинките, пусна стоката и мъжът си тръгна, все още бучен. Нищо не се промени. Зъбчатото колело продължи да се върти, без да забележи неговото присъствие.