Преди няколко дни бях на парти за рожден ден, нищо ново ще си кажете, нали? Там се запознах обаче с брата на един приятел, името му е Митко.
Заприказвахме се с Митко за това-онова и той тръгна да ми обяснява, че това лято завършил висшето си образование по “Бизнес администрация” в София. Сега си търсел усилено работа, която да е по-добре платена и да я върши с повече желание. Чувствал се разочарован обаче, че все още няма диплома за бакалавър, която да показва на интервютата за работа, понеже не са му я дали…
Много е неприятна ситуацията, която се получава в България. Студентите завършват още през лятото някъде към юли и трябва да чакат до май месец на следващата година, за да им дадат заслужените дипломи. Така, както Митко ми го обясни, се поддавала точна бройка към МОН на студентите, които ще се дипломират. Оттам в МОН изготвяли точно същата бройка специални стикери, които се залепвали на дипломите.
Няма лошо, но заради тази определена бройка, институциите изчаквали поправителната сесия. Какво се получава? Редовните студенти завършват навреме още в началото на лятото, но трябва да чакат изоставащите… Поправителните изпити обикновено са през септември и там, който иска, може да навакса с оценките. След това някъде през октомври-ноември има нова сесия за защита на дипломни работи или на държавните изпити. Едва след като минат всички тези процедури, се преброява окончателния брой ма студентите, които са успели да се “преборят” за дипломирането си. Чак тогава се пуска тази бройка до МОН, за която вече споменах, и започва изготвянето на дипломите. То самото също отнемало много време, защото се изписвали от калиграф и не знам си какво още…
Ако питате мен, това е само още една допълнителна и тромава процедура, с която се сблъскват младите хора у нас… Да чакаш почти година, за да ти дадат заслужената диплома, за която си се борил четири години преди това.