Замисляли ли сте се над понятието работохолизъм? То е съставна част от работа и алкохолизъм или иначе казано – пристрастен към работата си човек. Разбира се, няма лошо да обичаме работата си и да влагаме в нея душа и сърце. Но тук говорим за болестно състояние.
Работохолиците изпитват непрестанно желание и нужда да бъдат винаги заети и погълнати от работния процес. Често се случва тези хора да поемат и задължения, които не влизат в трудовата им характеристика. Работодателите пък, незапознати с проблеми, ги изцеждат доволно. Но кой може да ги съди?
Това, което може да звучи като сбъдната мечта за някои шефове, в действителност обаче е реална опасност. Това е така, защото прогресивната работна зависимост може да доведе до различни здравословни увреждания. Такива са депресията стресът, нарушаване на съня или модерното напоследък прегаряне. Още по-важно е засегнатите да знаят какво могат да направят по отношение на зависимостта от работата.
Разбира се, като всяка мания и зависимост, тази също е лечима. Първата стъпка обаче е осъзнаването на проблема. Ако човек сам не си признае, че е работохолик и има нужда от подкрепа и промяна, няма кой да му помогне.
За да излезе човек от това състояние или като превенция, за да не попада в него, трябва да обръща внимание на няколко ежедневни навици. Препоръчително е на първо време да се определи регламентирано работно време, което да се спазва.
Трик, който е толкова прост, колкото и гениален, е подходящ за това. На обикновен лист хартия или екселска таблица може да записваме времето си, прекарано в работа в продължение на поне няколко седмици. Тези часове обаче не бива да включват само присъствието на работното място, а и хоум офисът, командировките, срещите и дори телефонните разговори.
Ако всичко е документирано щателно, скоро ще получим ясна представа за това колко място всъщност заема работата в живота ни. И също колко свободно време ни „изяжда“. Това от своя страна е идеалната основа за по-нататъшни мерки срещу пристрастяването към работа.