ok-buttonСтавам тази сутрин, кафето ме чака готово и ароматно. Взимам топъл душ, закусвам набързо, излизам. Старецът, който всяка сутрин разхожда кучетата си пред блока ме поздравява и ми казва, че ми е наглеждал колата. Гонело го едно безсъние от известно време, та стоял все до прозореца и чакал да се разбуди градът. Пък и апартаментите са с гледка към Витоша, така че има какво да зяпа. Изгревите са много хубави, защото първо слънцето огрява източните склонове, след това плъзва надолу и оцветява всичко в лилаво и резида.

Качвам се на колата и хващам зелената вълна по Стамболийски. После се смеем с колегите над вчерашните спортни новини и споделяме колко сме горди с Григор Димитров. Денят се ниже бързо преди обяд. Хапваш добре в приятна компания, все едно си излязъл на кафе с приятели в почивката. Следобедът винаги е малко по-натоварен, особено като си млад и имаш само 1-2 години трудов стаж в живота си, но като се чуеш няколко пъти с приятелката ти, която след дневните си задачи била минала през мола и си купила нещо секси, как да не се усмихнеш. Прибираш се у дома и те посреща с мила усмивка. Усещаш, че съжителството ви води в добра посока. Проверяваш си сметката – заплатата ти е преведена. Намаляваш климатика – времето е топло и няма защо да стои включен цяла вечер. Вечеряш и излизаш с приятелите на по питие. Ех, че хубав делник!

Дам, всичко ми е наред. И не защото всеки ден е като днешния, или защото нямам никакви проблеми. Не. Просто гледам да съм психически устойчив на нещата и да виждам само хубавото, което ми се случва. Това е въпрос на мислене, разбирате ли? Сутринта може да съм попаднал в 15-минутно задръстване, но фактът, че все пак като излязох на Стамболийски хванах зелената вълна, ме кара да се чувствам доволен. Преди обяд шефът може да е бил навъсен, но и фактът, че времето преди хапване тече по-бързо ме кара да се радвам. Следобед винаги се работи повече и е по-трудно, защото ни се доспива, но като знаеш, че вечерта имаш планове, си мислиш за тях и ти става много хубаво.

Заплатата не е най-голямата, но закърпваш положението и си щастлив. Университет не пречи на работата – още по-добре. Животът е прекрасен на 22!