След като вече доста четох за моето любимо учене (което е моето основно занимание). Искам днес да споделя за така наречения феномен на забравянето. За мен забравянето е процес, който освобождава човекът от трупаната ненужна информация. Именно това ни позволява на нас земните да се концентрираме върху съществените неща от живота ни. Примерно ми се е случвало като шофирам и изведнъж на пътя пред мен да изскочи пешеходец. Тогава няма да мисля как бяха първите две имена на великият Моцарт или кой е вкарал решаващата дузпа на финала на световното по футбол. Напротив точно обратно – мозъкът трябва да държи подобна информация далеч от съзнанието ми. С една единствена цел да се съсредоточа изцяло върху колата и нейните спирачки и което е много важно да си насоча вниманието на 100 % към предотвратяването на евентуалната не дай боже транспортна или пешеходна злополука. Това, че на моменти забравям е процес, който редовно прочиства ума от „отпадъци”, които често блокират в мен. Този процес е необходимост за всеки от нас. Сигурен съм, че ако не забравям непрекъснато, няма да съм в състояние да приемам нова по-нужна информация и разбира се да раждам нови мисли. В това забързано ежедневие фактите и изобилието на впечатления все повече ме претоварват и изтощават. И този процес е много важен и неизбежен, защото ако не забравяме просто ще блокираме изцяло. За целта аз винаги си записвам задачите за през деня и седмицата. Това страшно много ме улеснява, защото не се затормозявам с неща, които мога да запиша, отворя и погледна.
