Понеже обичам философията както казах в началото, искам да Ви разкажа от къде се запалих по нея. Бях попаднал на реферат по философия под надслов „Аз знам, че нищо не знам”. Сигурен съм , че всички от Вас се сещат чия е тази мъдра мисъл от вековете, а именно на Сократ. Той е един доста проблематичен философ, защото никога не е писал текстове които имат общо с философията. Той просто има основата на своите съвременници и най-вече на своите ученици, колкото и странно да е това. Но мисълта ми е за съвсем друго – за полета над съвремения философски свободен дух. Искам да кажа, че една стратегия или философия на нещата, най-добре се препоръчва с живия пример на този ,който я отстоява. За мен това е напълно нормално и естествено. Живият човешки пример е необорим навсякъде и с нищо не може да бъде равностойно заменен, най- малко пък когато става дума за здраве и живот. Ще Ви дам един пример: един болен доктор е като треньор, който учи спортистите да поставят рекорди, а той сам не е в състояние да им покаже как се прави това. Искам да кажа,че житейския пример в такива ситуации е страшно полезен, важен и  наложителен. Спортистите и учениците се учат да копират поведението, начина на работа, мисленето и т.н. на тези, които изискват от тях да бъдат нещо качествено, нещо което може да послужи за в бъдеще.

Google+ Comments