“Човекът е напълно човек, само когато играе.” Думите на Шилер “красят” стадион “Васил Левски” и затова сме свикнали да ги възприемаме само в контекста на играта, в смисъл на спорт.
Но модерни и не чак толкова модерни проучвания казват и нещо повече – човекът наистина се чувства човек, когато играе. При това се има предвид игра в класическия смисъл на думата.
Доказано е, че играенето при децата е начин да се опознава света и да се изграждат матрици на ситуации, но и да се излиза от познатото статукво. Децата учат, но и се забавляват и затова са винаги в добро настроение. И при възрастните хора би трябвало да е същото. Всъщност ние порасналите сме позабравили да се забавляваме и именно поради тази причина по-често попадаме в зоната на депресиите или ни обхващат лоши настроения. Заживели сме в рутината на реалността и често не знаем дори как да се забавляваме. А това е важно, за да имаме по-добър живот.
Да играеш е една особена функция на мозъка. Това е извършване на физическа или интелектуална дейност, организирана по някакви правила, социална и индивидуална или колективна. Няма смисъл да обяснявам всяка една от думите по отделно. Същественото в случая е, че играта оказва влияние върху поведението, оформя ни емоционално и спомага за здравословното ни развитие.
Здраве ли, ще попитате вие, къде в една игра на асоциации, например, има здраве? Ще отговоря незабавно. Здравето не се определя само чрез извършването на някакъв тип спорт. Всъщност здравето е съвкупност от нашето физическо и психично състояние. А психичното ни здраве е свързано с усещането за щастие. Когато сме щастливи се храним добре, усмихваме се повече, организмът ни отделя хормони, които помагат цялостното функциониране на тялото ни. Когато се забавляваме и играем ние отвличаме вниманието си от лошите мисли, разсъждаваме, произвеждаме допълнителни положителни емоции и дори похапваме сладки храни докато го правим, което повишава кръвната захар и ние отделяме ендорфин.
За финал ще кажа: Играйте хора, за да сте пълноценни човеци!