Напоследък все повече се замислям за Народното събрание и начина, по който всъщност функционира. България има 240 народни представители, но честно казано, не мога да се спра на мисълта, че този брой често пречи на реалната ефективност на парламента. Колкото повече наблюдавам заседанията и процесите, толкова по-ясно ми става, че големият брой депутати води до разпиляване на отговорностите, забавяне на решенията и понякога дори до хаотична работа.
Ако мисля логично, намаляването на броя на депутатите наполовина би имало няколко съществени ползи. Първо, по-малко народни представители означава, че всеки един от тях би носил по-голяма лична отговорност. В момента често се създава впечатление, че отговорността се размива между 240 човека и никой не се чувства лично отговорен за конкретни решения. Когато депутатите са по-малко, всеки ще знае, че действията му са видими, измерими и че избирателите го следят по-отблизо. Това би могло да стимулира по-сериозно отношение към работата, защото не можеш просто да се „скриеш“ в голямата група.
Второ, по-малък парламент би улеснил самия законодателен процес. В момента често ми се струва, че обсъждането на законопроекти е бавно и неефективно, понякога дори театрално. Много комисии, много дебати, различни интереси – всичко това води до забавяния и компромиси, които понякога обезсмислят самия текст на закона. Ако депутатите бяха по-малко, дискусиите биха могли да бъдат по-конкретни, по-фокусирани и по-бързи, без да се губи демократичният принцип на обсъждане.
Трето, мисля и за финансовия аспект, който често се пренебрегва. Поддръжката на 240 депутати, с всичките техни заплати, служители, кабинети и привилегии, струва милиони на данъкоплатците всяка година. Намаляването на броя им би спестило значителни средства, които могат да бъдат насочени към социални цели – здравеопазване, образование, инфраструктура – области, в които България има реална нужда от инвестиции.
Разбира се, някой може да възрази, че повече депутати означават по-добро представителство на различните региони, малцинства и обществени групи. Но аз вярвам, че с разумно разпределение на мандатите и ясни критерии за избор, това представителство може да се запази и с по-малък брой депутати. Дори напротив – по-малко, но по-отговорни и компетентни народни представители биха могли да представляват избирателите си много по-добре, защото няма да бъдат „разпилени“ в огромна маса от хора.
Затова все повече се убеждавам, че намаляването на депутатите наполовина не е просто идея за икономия, а реална необходимост. Това би могло да доведе до по-ефективна работа на парламента, до по-голяма прозрачност, до по-отговорни решения и в крайна сметка до повече доверие от страна на гражданите.
