Всеки път, когато чуя онази заразителна песен на Bob Marley “Don’t worry be Happy”, цял ден си я припявам. Неизбежно се сещам и за веригата ресторанти със съответното название. Че и как да не се сетя, като са ми фаворит сред заведенията и редовно похапвам с приятели там. Не само заради бързо сервираната храна, но и заради вкуса и красиво оформените ястия.

Миналия петък ми беше точно такова –  отпускащо, затова и предложих на приятелите да излезем и след:

[18:04:16]Martin: Umoren sym.
[18:04:21]Anelia: Ще те тонизираме, хайде Марти.
[18:04:24]Димов: Обърках се. Къде ще ходим??
[18:04:30]Аз: Ами да хапнем и на филм.
[18:04:44]Martin: Ako hodite w Happy 6te doida
[18:04:48]Аз: Йес!!!! :)))))

И пак се озовахме там. Вечерта мина много добре и доста изненадващо. Тъкмо си спомняхме студентските години, които не са много далеч, клюкарствахме кой как се е реализирал и – хоп!- една приятелка срещу нас. Ще ни настанява в Happy. На уики-токито веднага се свърза с колегата си, отговарящ за по-високия сектор в ресторанта,  да ни даде много хубава маса и ни съпроводи до стъпалата. Всичко беше много хубаво, както винаги – хапнахме, пийнахме, но не успяхме много да поговорим с нея. Знаех, че беше почнала работа там преди доста време, но не вярвах, че амбициозно момиче като нея толкова много ще се задържи на това място. Пък и тогава беше сервитьорка, а сега очевидно заемаше друга позиция.

Както и да е… Хванахме късната прожекция на „Лудият Макс” и доста се забавихме в Мола. На излизане обаче я засякохме отново, точно когато  си тръгваше. Определено беше след полунощ и заведението затваряше. Имахме възможност да поговорим и след приказките как си и какво става, тя с блеснала усмивка каза, че всичко е много хубаво при нея има – добра работа, омъжила се е и планират дете. Сега си чака таксито, което било подсигурено от фирмата, да я закара у дома!!! Започнахме да се шегуваме с Hаppy – явно е добра в работата си, че чак й пращат такси, но тя само вдигна рамене и обясни, че всъщност това се отнася за всички служители. Особено за късната смяна. Фирмена политика. И така разговорът се завъртя около това защо е останала в Hаppy. Имала много добра заплата, която освен всичко се happy_girlsопределяла и от цялостната заработка на заведението, от различни бонус програми, от оценяване, което се извършвало през определен период от време. Каза, че за това време единствено е израствала и сега е част от така наречената програма „Лоялен служител”.  Възползвала се от ваучери, които Happy осигурявало посредством партньорите си за реклама. Радвала се на цели 60% отстъпка от храната в ресторанта, докато е на работа, и 25% когато не е. А най-хубавото е, че когато се отвори свободна позиция всеки един работник е свободен да кандидатства за нея. Така тя от сервитьорка се превърнала в нещо като началник на екип.

Честно казано бях много изненадан от нещата, които научих. Изглежда Happy са доста по-голяма верига отколкото обикновените хора смятат – освен в България има ресторанти в Испания и още 8 бранда -Captain Cook, Candy Club, Happy Sushi, Sasa, Happy Delivery, Staro selo, Industrial Catering, Sky Cafe. Прави голям оборот и мотивира служителите си с редовни заплати, различни програми – за студенти, сезонни работници и други, както и множество социални благинки.

Затова и днес реших да го напиша. Радвам се, че има фирми, които толкова европейски се отнасят към служителите си. А това се отразява на мотивацията им за работа, рефлектира върху  обслужването и прави нас, обикновените клиенти, доволни.

И така… тръгнахме да се прибираме пеш, защото сме наблизо, а нейното такси пристигна. И тя потегли.  Към някой квартал. В противоположна на нашата посока. Замислих се – всички ние поемаме в различни посоки. Някои работят по специалността си, други наследяват бизнес, а трети поемат в област, където израстват без дори да са го планирали. Но както каза тя – важното е да си постоянен и упорит и тогава виждаш, че си е струвало, а после просто не искаш да си тръгнеш, защото това, което ти се предлага е доста по-добро от това, което първоначално си очаквал. Като в живота – никога не знаеш какво ще ти поднесе.

Google+ Comments