Това е човек, който не може да има никога реална представа за стойността на явленията, хората и предметите, които съдбата изправя на пътя му. В двигателя на неговото поведение е скрита логиката на една голяма илюзия. Родената и отгледана в условията на обремененото въображение, тази илюзия обръща света наопаки – като воден долап се върти, върти, върти. Пиша това, защото много често започнах да наблюдавам сред нас младите именно такъв вид поведение на хора с неопределено горделиво самочувствие и смятащи се за много повече от другите. Лошото е, че онова което ми прави силно впечатление е с нищо не скривано желание на грандомана да демонстрира превъзходството си над всеки един от нас: като примерно катедралите на Сугер или опияняващата хубост на късната барокова натруфеност. Жестовете, походката, поглед, облеклото, почерка, стила на изразяване всичко влиза в службата на това желание т.е. един вид се превръща в негов категоричен императив. Какво е другото странно, на което трябва да се обърне внимание в това движение – участва и нашето собствено желание. На практика се получава една много интересна ситуация: конфликт между два различни по своето съдържание полюса – психологически и социологически. Такова поставяне на проблема иска да подскаже, че всъщност поведението на грандомана не получава адекватна ответна реакция от обществото ни.
