Вървейки по улиците напоследък често ушите ми долавят една доста стара и дори бих казал банална фраза поне за мен. А не само аз, а и други сигурно поне веднъж мимоходом сме чували следната фраза: „Разбира се, че вината е изцяло в родителите”, когото става въпрос за млад човек, който е пропилял живота си. Друга доста нарицателна фраза е: „Как възпитанието се дава от родителите още в първите седем години”
Чувайки по-горе споменатите фрази се замислям дали тези, които ги изричат не знаят как, кога и какво могат като родители да правят. Просто някой път ние децата не разбираме за какво ни говорят родителите. Всичко това е за наше добро. А ние младите нали все искаме нещо повече, нали все не искаме да живеем на чужд гръб, нали все не искаме да ни казват кое е добро и кое е редно и правилно да се прави. Защо ние младите никога не се поставяме на мястото на нашите мили създатели- родителите ? След като са ни предупредили за каквото и да е било, ние махаме с ръка и се отправяме към бездната и пропастта. Редно ли е ние младите да не се вслушваме към препоръките и съветите на нашите родители ? Та нали ние сме по–малките и неопитни. Нали ние трябва да се учим от тези, които могат да ни научат на нещо. Защо вдигаме гордо глава и казваме следната фраза: „Аз не желая да живея с чужд акъл“.

Google+ Comments