Само този месец съм навъртял няколко стотин километра. То не беше пътуване за Никулден, то не бяха уикенди с приятели, да не говорим, че от работа ме изпращаха в командировки. Истината е, че обичам да пътувам и това е нещо, което по някакъв начин ме облагородява. Единственото, което не харесвам, е идеята за взимам много километри наведнъж.
Мога да живея на педал много дълго време, ако до мен има някой, който да споделя пътуванията ми, естествено. Обаче основното условие е, че искам да пътувам спокойно и с наслаждение. Ето как си го представям. Ставам сутринта когато си пожелая и тръгвам, когато се подготвя. Гледам на картата какъв е маршрутът на пътуването ми и какви градчета, паметници или други малки находки има по пътя. Спирам на забележителности, обядвам в ресторантчета, спирам по кафета, когато ми харесва и за колкото време ми се иска.
Последният път ходих в Хасково. Тръгнахме с компанията сутринта към 10 часа и… спряхме на Белово, след това спирахме в малки селца за вино. Обядвахме в Пловдив, после ходихме до Асеновград на кафе. След това посетихме Араповския манастир и едва след това пристигнахме в Хасково.
Ето така обичам да пътувам аз – да се наслаждавам на природата, да съм спокоен и да си създавам само положителни емоции.
Моят девиз в живота е “Бързай бавно”. И го следвам.
А вие как обичате да пътувате?
