Имам един приятел. Голям е симпатяга, но е и голямо мрънкало понякога.
Не искам да съдя никого, но честно казано не обичам и на мен д ами надуват главата с глупости. Добър приятел съм, винаги изслушвам кой какво иска да ми сподели или го терзае. На всички онези обаче, които са свикнали само да се оплакват и бездействат, искам да кажа следното – лентяйството не помага.
В крайна сметка каква е ползата да мрънкаш, че работата не ти харесва, ако не си търсиш по-добра?
Защо се оплакваш, че нямаш никакви специални умения? Не си бил програмист, не можеш да работиш с еди-коя-си нова програма, която внедряват в офиса ти? Не знаеш английски, пък за всички работодатели това било важно…?
Гаджето не ти обръщало достатъчно внимание? Приятелите не ти се обаждали?
А търсил ли си причината за това? Възможно ли е да е в теб? Моят приятел, както казах, е свестен човек, но е голям ленятй. Все търси вината в другите и не иска да се вгледа в себе си. Не желае да полага допълнителни усилия, за да придобие някое ново умение. Знае само да се оплаква и да не предприема действия. Не ми харесва това му поведение и често съм се опитвал да го вразумя и да го вкарам в здравия път, но уви… При него подобно отношение вече е ежедневие и вече май няма връщане назад. Сигурен съм обаче, че това не важи за всички. Просто, когато тръгнем да се отпускаме, трябва да си припомним: Лентяйството не помага, за успеха са нужни усилия.