В една връзка трябва да се правят много компромиси. И това означава, че все пак някой от вас трябва да е по-толерантен от другия. В много отношения това е мъжът. Той трябва да е, защото неговите нерви и търпение са много по-изопнати от тези на жената. На жените им е по-лесно да свикват с мъжките ни привички, тъй като подсъзнателно ги смятат за нещо готино. Сигурен съм, че е така, иначе защо ще е цялата тази работа с еманципацията и защо жените толкова много ще искат да приличат на нас мъжете, че чак ни подражават. Ето, например – да гледат спорт, да ходят на фитнес, да имат отворени връзки и така нататък.
За всички е ясно, че жените се оплакват, когато ние си гледаме мачовете. Но всъщност ни се кефят.
Ние мъжете обаче никак не харесваме турските и индийските сериали, клюкарските предавания и готварските канали. Умира всяка частица от нас, когато жените започнат да плачат, да се възмущават или коментират, а после да искат от нас нещата, които се случват по сериалите, искат да ги прехвалваме за дрехите, да забелязваме специалната подправка в яденето и така нататък.
Както и да е – заради моето момиче се жаля да гледам по някой и друг сериал и предаване, признавам. Някои не са такава боза, но винаги заспивам или започвам да си правя нещо друго. Но почти издържам. Обаче заради проявеното търпение не мога да не се ядосам, когато жената започне да протестира, когато аз си гледам мачовете или друго състезание по някой спортен канал. При това да ми казва, че този спорт е въздух под налягане, а след това да ме пита заинтригувано какъв е резултатът… е, това вече не мога да го разбера.
Както и да е… мачовете или турските сериали? Според мен изобщо не трябва тука да има избор. Тайната на съвместното съжителство е по един телевизор или устройство за всеки. Това е!