Тук ще ви споделя няколко мисли относно музиката. Аз съм голям почитател на хубавата музика и когато някой я засегне го приемам доста лично. Затова днешните ми размисли са насочени по-скоро към понятието „хубава музика”, отколкото към нещо друго.
За да съществува дълго време даден стил или тип музика, значи тя е харесвана и ценена. Например “Хубава музика е италианската”. Тя има своите слушатели и почитатели, следователно за някого това е хубава музика. А когато говорим толкова общо в днешно време дори поп фолкът е водеща музика, мисля че никой няма право да я отрича. Но да не ме разберете погрешно – не защитавам поп-фолк жанра. За да бъда по-ясен ще конкретизирам. Вчера един познат ме попита как мога да слушам и харесвам италианска музика.
Не поделям неговите предпочитания в музикалния свят, но няма как да се отрече един толкова голям и популярен музикален стил. Още повече, когато говорим за Италия. Тя е пример за високо качество и класа в почти всяко отношение. Все пак Италия е известна с толкова много неща. Например Ферари – автомобилостроене, Арамани и Версаче – мода и козметика, Марчело Мастрояни и Моника Белучи – актьори, Федерико Фелини – режисура, Микеланджело и Леонардо да Винчи – изобразително изкуство и други.
