Искам да поговорим малко за футбол. Когато баща ми редовно ме водеше по стадионите. Тогава атмосферата там беше като в онзи велик български филм “Любимец 13” – ведри и усмихнати лица по трибуните, незлобливо подхвърлени реплики между привържениците на двата отбора. Всичко днес е различно. Защо?
Причината? Футболното хулиганство. Като почитател на този спорт ми е трудно да го призная, но за разлика от феновете на други спортове, които се държат нормално – спокойно обсъждат резултати, правят прогнози, част от футболните фенове в България реват, някои от тях – пияни, надрусани, агресивни. Резултатите – изпочупени седалки, разбити огради, хвърлени бомби, бутилки и камъни по терена, запалване на седалки, псуване и саморазправа с органите на реда, унищожаване. Такива прояви се наблюдават във всички страни, където се играе футбол. Светът помни много футболни трагедии, предизвикани от екзалтирани запалянковци. В другите страни обаче търсят и намират начин да се справят с проблема. След Маргарет Тачър, грубите хулигански прояви в Англия драстично намаляха. Една съседна Гърция взе много строги мерки срещу агресивните футболни фенове – ефективни присъди, лишаване от свобода. Или поне нищо, което да действа ефективно. Агресията по терените продължава да ескалира безнаказано. Ще си спестя съветите и препоръките, вероятно има специалисти, които по-добре от мен знаят какво трябва да се направи и дано да мога да заведа двегодишния си син Божидар на рамене, да хвана за ръка дъщеря си и спокойно, без да се притеснявам за сигурността им, да ги заведа на футболен мач, да споделя с тях едно от нещата, които най-много обичам.
Защото, както казва Елин Рахнев: “Футболът е привилегия за хора, които в един миг от живота си са искали да полетят…”

Google+ Comments