Както вече не веднъж съм писал обичам да философствам и то доста на моменти. Във всяка една регигия била тя юдаизъм, християнство,ислямът и т.н. Съдържат, обощават и заключават в себе си всички житейски и духовни ценности, създадени от човечеството, от сътворението му до днес. Религията поне за мен е обобщен израз на добродетелите и на морала на отделните народи по цялата земя. Докато у нас се смяташе, че религията е опиум за всеки народ, то световната история потвърждава коренно различно становище, че религиозните чувства освен най-трайни са и най-специфични. Те с нищо не могат да се заличат – в подкрепа на тази мисъл ще кажа, че примерите са доста в наше време. Религията трябва да бъде една основополагаща традиция, която трябва да се предава от поколение на поколение – това не се разбира и не се оценява достъчно добре в наши дни. И не е само това. Религията е част от културното наследство на всяка отделна нация, на човечеството изобщо. В нея трайно иутвърждаващо трябва да се втъкават традициите, нравите, обичаите, взаимотношенията. За да не бъда голословен ще го подкрепя с доста ясен пример за старото българско време. Връщайки се назад какви добросъседски взаимоотношения съществуваха между хората, взаимна помощ, взаимно уважение, взаимно сътрудничество и т.н. Да не говоря за обичаите, за нравите, за състраданието, за ролята на църквата в товаотношение.Страшно показателно е за съжаление , че ние сами разрушихме тези общочовешки нравствено-религиозни ценности и добродетели.
