Аз съм млад човек. Обичам да правя много от нещата, които по принцип вълнуват младите хора. Да, доста време прекарвам пред компютъра си включително и за да пиша в този блог. Колкото обаче обичам да стоя пред компютъра и да играя на игри, толкова ми харесва и да спортувам.
Именно спортът ме вдъхнови за днешната тема. Замислих се, че всъщност това е доста проблемна тематика за младите. Познавам не един и двама мои връстници, които грам не се трогват за упражнения дори от време на време. Викал съм един приятел да ходим да правим набирания и кофички на лостовете, а той все ми се измъква по някакъв начин… И след това ми се оплаква, че нямал никаква мускулатура. Ами, как да имаш, като нищо не правиш по въпроса?
Вижте, познавам и едно момче, което изпадна в съвсем друга крайност. Беше си заклет нърд, не ставаше от компютъра и постоянно викаше други момчета да правят лан партита. До един момент, когато изведнъж всичко се промени! Завърши университета, намери си работа, купи си колело и сега не можеш да го свалиш от седалката на велосипеда. Организират се цяла група хора и всяка събота и неделя ходят да карат нанякъде по баирите. Даже спи по палатки, което не можех в никакъв случай да го накарам да направи преди. Честно ви казвам този човек не спира да ме изумява. Той е от типа хора, които се вманиачават по едно нещо и след това му отдават цялото си внимание. Постоянно си купува нови части за колелото и какво ли не…
Аз съм друга порода. На мен ми харесва да излизам да тичам от време на време, да ритам топка, ако се съберем достатъчно хора, и може би да ходя на фитнес от време на време. Имам и едни гири у нас, които дигам чат-пат, но определено не се вманиачавам по нищо… Мисля, че всичко трябва е с мяра.