Днес ми се пише за градове. Аз живея в най-големия за България, но не бих казал, че е най-хубавия. А може би едно време е бил… Тъкмо това ме вълнуваше тези дни. Как е изглеждала София в началото на миналия век?
От исторически извори разбираме, че Сердика е била не много голям град, с малки улици, малко население, но с красива природа, лечебни извори и чистия въздух. Дори сега като го пиша това ми звучи неправдоподобно 🙂 Преди време малкият ми племенник, 4-ти клас мисля, много се впечатлил от нещо, което ми казала учителка в часа по “Човек и общество”. Историята била за Васил Левски, който бил обесен край София. Та малкият недоумяваше как така “край” като… ей го къде е паметника! – съвсем в центъра на улица Московска.
Да, но дори да не ни се вярва сега тогава това си е било точно “край” София. Самият Софийски университет е строен на широк терент с една голяма улица до него. Гледало се е на него като на една от най-значимите за времето си сгради, при това през 90-те години на 19 век дори са липсвали южното и северното крило.
Избрах няколко снимки на стара София и реших да ги споделя. От тях лъха романтичен ретро дух. Лично аз разглеждам изображенията с любопитство и ме обзема чувство на мир и спокойствие. Чудя се какво ли са си мислели хората тогава. Дали са си представяли колко много ще порасне града им.
Софийски университет след строежа на Ректората.
Картички от паметника Левски и Орлов мост.
Съвременна София през нощта.