Да се сдобиеш с първия си личен автомобил е голямо събитие за всеки човек, но още по-важно е това събитие за мъжката половина на населението. Да застанеш зад волана на твоя собствена кола е признак на съзряване, порастване и поемане на отговорност. Мнозина от нас нямат търпение този момент да настъпи!
У нас практиката да се кръщават коли не е толкова разпространена, но един приятел от Америка ми разказа, че там всяка кола носила собствено име и едва ли не индивидуалност. Разбираемо е – хората в Щатите имат магистрали с по хиляди километри дължина и пътуват много повече от нас.
Лично за мен возилото си е возило и не го превръщам в символен член на семейството си. Въпреки това обаче е неизбежно да не се привържа към него. Събитие за всяко момче, навършило пълнолетие, е да се сдобие с личен автомобил. Собствените ми наблюдения по темата обаче сочат, че не бива да се изхвърляме в тази насока. По-добре е първата ни кола да е по-евтина и обикновена, без оглед на финансовата ни възможност и предпочитания. Очевидно е, че това ще е возилото, с което образно ще бъдем “кръстени” по пътищата. Може да не искаме да си го признаем, но дори когато вземем книжка, никой от нас не е достатъчно опитен шофьор, за да кара Мерцедес S класа например. По-добре е да се примирим временно с нещо по-обикновено, защото е сигурно, че ще правим неволно грешки. Нека щетите от грешките ни не бъдат прекалено скъпи и непоправими. Ще покараме година-две-три по-обикновена кола. Едва след това, когато се почувстваме по-сигурни в себе си (но с покрито самочувствие, а не безпочвено), е подходящия момент да си купим по-качествена, мощна и лъскава кола. Стига да ни е по джоба, разбира се…