Искам да ви разкажа една недотам приятна случка. Свършиха ми визитките тези дни и си поръчах нови във фирма, чийто услуги досега не бях ползвал, но предлагаха голямо разнообразие от картони и реших да си поръчам при тях. Казаха ми кога ще са готови и аз
отидох ден след това. Казаха ми: “Изчакайте пет минутки само да ги нарежем!” Петте минутки станаха половин час. Междувременно служителка в офиса обясняваше на някого по телефона, че час компютърна работа струва 30 лева. След половин час чакане ми донесоха визитките – името ми сгрешено. Казаха ми: “Елате утре!”. Тук вече не издържах и недотам спокойно им обясних, че половин час съм се опитвал да бъда позитивен, но вече не ми се удава. Разбрахме се, че на следващия ден ще ми ги доставят лично, както и стана. Но тази случка остави един горчив вкус у мен и въпроса: Кога ще се научим да ценим времето на хората така, както ценим своето? С огорчение и недотам сигурен дали ще ползва пак услугите на същата фирма.
