Днес аз реших да поразсъждавам и противопоставя амбициозните на послушните в спорта. Дали е изобщо възможно или не? Замислям се ? И да, и не според мен. За мен амбициозният може да бъде едновременно и послушен. В името на своята цел към която се устремил, в името на някаква последователна стратегия на мечтите. Защото според мен амбициозният се стреми към нея с цената на всичко, не може да се свързва амбицията с честолюбивият. В ницшеанската философия (Фридрих Ницше – писател, философ и филолог) немците използват предлога „дурх” (през): преди всичко, с цената на всичко. А що се отнася до честолюбивият, той именно се нуждае от мнението на обществото, защото честта и достойнството  са два аспекта на оценката на личността. Едното е самооценка, а другото- стойността на индивида в обществото. Честолюбивият се нуждае по-скоро и от двете, защото неговият вътрешен баланс е в постоянно взаимодействие с цената му в обществото. Отразена и пречупена в обратното огледало. Честолюбивият иска да отиде по-високо, на покрива, по върлината, но да има оценката и съчувствието на една Хелга. При това той иска да се изкачи сам, не са му нежни другите за подложка, за подпиране като бастун или някаква друга опора, или някаква основа на гръб. А  амбициозният  няма подобни скрупули, той иска да избира посоките, завоите и скоковете самосъобразно своето желание.

Google+ Comments