Макар темата да е не е много актуална, искам да ви кажа, защото се сетих да пиша по нея. Като начало искам да спомена, че нямах отношение към случващото се. Признавам, че се замислих по този така морален казус, когато го раздухаха медиите, но като мъж ми остана малко в периферията на съзнанието. Докато преди няколко часа в едно кафене наистина не видях майка да кърми детето си.
Бях в шок – не успях да сваля очите си от там. Гледката ме подразни. Честно. Ето защо. Първо, ако беше моята жена с моето дете в домашни условия най-вероятно щях да съм възхитен и много умилен от гледката. Но тази беше чужда и не ми беше никак приятно. Второ, ако моята жена кърмеше на обществено място, насред толкова много хора, бих й се развикал да си прибере гърдите, защото не искам други хора да ги виждат, освен мен, макар в момента да са ми забранена зона, заради детето. И макар с покривало, уверявам ви, пак се вижда. Кърменето не е хранене, както ние – по-възрастните, го правим. Макар да е биология, естествено, натурално, както при всички други бозайници на земята, при нас то е морализирано от порядки, които сами сме си създали. Все пак ние не сме какви да е бозайници и имаме разум, който ни пречи да ходим голи, както животните, или да се съвкупяваме където намерим, което също си е биолология и естествено нещо, нали? И макар сега най-вероятно да роптаете срещу мен, аз все пак държа да отбележа, че това естествено нещо, в морализираното ни общество е нещо интимно.
Продължавам нататък. Както се досещате, веднага след като пред очите ми се разкри гледка на кърмеща жена в кафене, заех позицията ПРОТИВ да се кърми на обществено място… изобщо. Макар кърменето само по себе си да съдържа някаква красота, то за околните е някак смущаващо. Жената беше прикрила отгоре гърдата си и беше прихванала бебето, но от откритата част на кръста й се подаваше плътта на скоро раждала жена, която определено не беше тренирала. Но и да беше някоя красавица и гледката да беше зашеметяваща – пак не ще ми бъде комфортно да се чувствам притеглен и зяпащ като младеж, който не може да се контролира.
Трето – зная, че майката е в майчинство. Не бих искал да скучае у дома, но и прекаленото заседяване по кафетата не е нещо, което ме привлича. Ако беше моето дете да го мъкне все по Молове и кафета, със сигурност щях да й се скарам. Да излезе сутрин за час-два и следобед за толкова време – ок. И ако досега не ме бяхте линчували, със сигурност вече ще ме и ще си кажете, че това, което пиша може да го напише само един неразбиращ, налагащ мнението си мъж. Не, напротив, пиша го като един обикновен човек, на когото тази гледка му прави определено впечатление. И също като загрижен баща и съпруг, и точно като такъв ще запитам майките, които отстояват правата си да кърмят в Мола/кафето/ обществено място – кърменето ли отстоявате, или личната си свобода да висите по-дълго в кафетата, или нежеланието да се преместите в стаята за кърмене за необходимото време? Защото определено не правата на детето са засегнати, а вашето нежелание да спазвате някакви обществени норми.