Всяка поколение има по няколко неща, които му напомнят за детството и отминалите години. Разпитайте бабите и дядовците си, за да ви кажат кои са тези неща за тях. Сигурен съм, че ще ви бъде много интересно и любопитно. Що се отнася до нас младите днес, представям си как след 20 години ще казваме неща от рода на: „Помниш ли едно време колко голям беше първия ми компютър? Харт дискът му имаше по-малко памет, отколкото флашката ми в момента.“ Или пък: „Спомняш ли си, когато едно време четяхме повече от хартия, вместо от екран? Хубави времена бяха…“

Така е, всяко поколение си има своята мода, своята музика, своите идоли и своите особености.

Аз например свързвам моето детство с летните гостувания при баба ми на село, тичането бос навсякъде, игрите в реката и вкусната домашна храна у дома. Обожавах да си късам праскови от дървото и да ги ям под жаркото слънце. Катерих се по голямата ни череша на двора и дори веднъж паднах и си ударих ръката много лошо. Обожавах, когато баба ми приготвяше лютеница, мажеше я на филия хляб, поръсваше я с натрошено сирене и ми даваше в ръцете най-вкусния сандвич на света. Как да не ги обичаш тези години и да не ти липсват? Ако можеше поне за ден да се върнеш около десетина години назад… но не можеш.

liutenicaВъпреки че… може би има един импровизиран начин. Онзи ден ми дойдоха на гости едни приятели от Северна България, които ще ги запомня с това, че всяка години си приготвят голямо количество зимнини –не са само туршии, кисели краставички, кисело зеле, компоти, но и промишлени количества доматен сок, както и буркани с лютеница. Учтиво ги бях помолил да ми донесат едно малко бурканче от техните, за да им опитам лютеницата. Те естествено изпълниха молбата ми и ми донесоха не едно, а цели три. Завих ръкави и реших, че сега след като имам най-важната съставка, мога да се опитам да пресъздам точно онзи вкус от детството си. Намерих най-известната пекарна в града, която всички ми хвалят, купих си и от сиреното на Lacrima, на което пък му се носи славата на хубаво и българско.

И така благодарение на труда на моите приятели и собствените ми усилия, събрах необходимите съставки за приготвянето на онзи перфектен сандвич, който помнех от детските си години.

Е, лютеницата нямаше същия вкус като бабината, но се оказа много апетитна, едросмляна и богата на аромати и вкусове. Сиренето на Lacrima пък притежаваше желания от мен неустоим млечен вкус, а хлябът, който си купих беше ръчен, мек и с много хрупкава коричка.

Ето тази вкусова комбинация, скъпи читатели, се превърна в личната ми машина на времето, благодарение на която се връщам в детството. Ще ми кажете ли коя е вашата?

Google+ Comments