Голям летен хит стана парчето на Графа и компания “Дим да ме няма”, въпреки тотално идиотския си текст с елементи на пропаганда. Интересно беше да чуеш по плажа пияни тийнейджъри да пеят за индивидуализъм и идеализъм – философски понятия, почти със сигурност непознати за тях.  Самото парче е с безобразно безсмислен и противоречащ си текст – кариеристите били блестели, но лирическият герой все пак няма търпение да свърши работа и да се отдаде на първичните си забавления. Идеалистите били мълчели… то в днешно време такива не останаха, покрай всеобщата порочност, културна и морална деградация, стремеж към печалба – и това ако е хубав знак… “Свободни сме да бъдем индивидуалисти” пък е черешката на тортата. Това е все едно преди трийсетина години Лили Иванова да ти изпее “Свободен си да бъдеш пионерче” – при настоящите условия нямаш друг избор освен да бъдеш индивидуалист, поради дефицит на колективисти. ‘All inclusive туристи” обаче е най-култовата фраза, може би ако се бяха сетили прокапиталистическите пропагандисти едно време за нея, щяха да си спестят хиляди страници с послания за масите.

Google+ Comments