Кой не е видял паметника на цар Самуил? Мисля, че вече той стана публично достояние и в най-отдалечените кътчета на България. Дори Смолян, Варна и Русе са запознати със снимки от Интернет.
Казват за него, че бил смущаващ и демоничен, заради светещите си очи. Аз, да си призная, не го намирам нито за смущаващ, нито за демоничен или сатанински. Както винаги, пак съм на контра, което се превърна в моя отявлена черта. Но аз обичам да съм различен. Вярвам само на себе си и трудно се поддавам на общественото мнение. Не си мислете, че не съм прочел една голяма част от мненията и анализите, които пуснаха по онлайн медиите. Освен това съм си и софиянец и с приятели също коментирахме паметника след като го видяхме.
В интерес на истината, нощем той е наистина поразителен. И мисля, че точно това е 
бил търсеният ефект. Мисля, че тук има препратка към историята с ослепяването. Може би е метафора на виждането. Може би целият паметник не бива да се тълкува буквално, а да се търсят множество символи. Аз видях някои от тях без да съм историк – в короната, в плаща, в кръста, в кръговете. Всичко това са символи на цяла една епоха, които неотменно са претворени в един образ – този на цар Самуил.
И си мислех, хора… ние не трябва да искаме който и да е владетел да изглежда досущ както е бил и всичко към него, като аксесоари и облекло, да бъде подчинено на реалността. Скулпторите, художниците, режисьорите са хора на изкуството. Те търсят нещо повече от онова, което ще възприеме човешкото око. Те търсят да покажат повече, да оставят послание. Играят си с цветовете, сенките, светлината. Помислете за това.
Цар Самуил е едно доста добро попадение. Паметникът отговаря идеално на епохата, в която е издигнат, и мисля, че това е най-важното. Сега някой ще каже “кич”. Защо да е кич? Отидете и пак го разгледайте, но преди това прочетете всичко за династията на Комитопулите и то не от Интернет, а от исторически книги, които са написани по изследвания и статии на професори и доценти по средновековна история.