Напоследък много ми говорят за присъствие, свръхсетивност, интуиция. Но какво представляват всички тези неща? В най-общи линии, доколкото на мен ми стана ясно, и трите са един вид да усещаш нещо повече от това, което се случва. Да чувстваш когато някой те наблюдава, да имаш вътрешен компас за правилност в дадена ситуация.
Много странно е когато някой ни наблюдава, например. Ние неволно обръщаме главата си в неговата посока. А случвало ли ви се е да се спънете, точно когато искате да привлечете нечие внимание. Сякаш Вселената ви се присмива на перченето и прави ситуацията комична. Каквото и да е, е факт, че наблюдаваният човек, винаги по някакъв начин узнава, че е наблюдаван.
А 6-тото чувство на какво се дължи? Светът ни се състои от пет елемента – земя, огън, вода, въздух и неосезаем свят. Въпреки че ние не можем да видим този свят, можем да го почувстваме. Някои твърдят, че засилената ни сетивност ни помага за това. Други казват, че това, което наричаме интуиция е всъщност резултат от по-голямата ни наблюдателност. Т.е. когато се интересуваме за явленията на заобикалящия ни свят, когато сме наблюдателни, бихме могли да предвидим какво би могло да се случи или да предположим за нещо случващо се около нас. Тази интуиция е в резултат на бързо обработената ни в мозъка ситуация, която обаче не може да се изрази в логически подредени мисли. Така например морски капитан в годините на размирици във Виетнам засича на радара странен обект, който наближава. Има секунди да реши дали да изстреля ракета, или не. По интуиция дава заповед за изстрелване. Той не знае дали приближаващият се обект е ракета, или просто пътнически самолет прелита над тях. Ако е второто, може да погуби с едно решение десетки души. Става ясно в последствие, че 6-тото му чувство за ситуацията е било правилно. Обектът се оказал ракета и с решението си капитанът спасил членовете на екипажа на кораба. Това обаче било в резултат на безпогрешната работа на мозъка му. Тъй като е нямало време да подреди мислено всички факти като ги извика под формата на различни съждения в главата си, се е доверим на първоначалния си импулс. А той бил резултат на опита, който е придобил и чудесната му памет. С течение на годините служба забелязвал точно кога над морето в близост до тях прелита самолет – обектът се появявал по-рано на радара. Този път е имало смущения и обектът се появил много по-късно. Мозъкът му безпогрешно отразил резултатите на скоростта, обсега, височината и веднага в главата му замигала червена лампа, космите на тила му настръхнали, просто защото това бил сигнал за страх, който мозък му произвеждал в ситуации на опасност. Това обаче било достатъчно, за да се ориентира и да вземе мигновено решение.
Точно така усещаме и когато в стаята има присъствие. Знаем, че не сме сами, но това може да се дължи на появата на котката, на домашен вредител или на роднина в съседната стая, влязъл в дома без да ни поздрави и да ни каже, че се е прибрал. Мозъкът ни отчита течението в коридора, смяната на светлината, както преминаващата сянка или просто леката промяна в аромата в стаята.
Е, в крайна сметка се оказва, че сме много по-развити същества, отколкото си мислим. Но 6-то чувство или интуиция притежават само тези от нас, които тренират интелекта и сетивата си. Ако сте небрежен човек, вглъбен в собствените си мисли, често изключващ всичко случващо се около вас… едва ли ще достигнете до тази свръхсетивност.