Любимата ми заигравка е кубчето на Ерньо Рубик. За много от вас сигурно цялото му име не е познато, защото сме свикнали да го наричаме само Рубик. Той е човекът, който през 1974 година създава най-известната механична главоблъсканица в света – кубчето с цветни плочки, които трябва да се съберат. Счита се, че има поRubik's_Cube_variantsвече от 300 милиона продадени кубчета на Рубик в света. Това, което много хора не зная е, че кубчето съществува в четири варианта: 2х2х2 – типичният джобен формат; 3х3х3 – Класическият  куб;   4х4х4 – “Отмъщението на Рубик” и последният е 5х5х5 – Професорски куб. Мен ако питате, за всички е необходимо повече от висше образование по физика, или гениален ум, за да се нареди задачата.

Разбира се. най-популярен и разпространен е класическият куб. Четох, че той може да има 43 252 003 274 489 856 000 различни подреждания. Големичко число, а? Дори не мога да го прочета…

В среда на 80-те кубчето се превърна в истинска мания и в България. Горе-долу от този период имам и своето кубче – поостаряло и вехто, но пък наредено. Спомням си като дете разучих всички формули за решаването му. Сглобявах и разглобявах до побъркване. Исках да съм най-добрият, защото кварталните ми приятели си правихме състезания за бързина. Смешно ми е когато си спомня, че дори намазнявахме кубчетата си, за да могат отделните елементи да се въртят по-бързо.

Днес като че ли малко позабравихме какви си истински страхотните забавления. Кубчето на Рубик ни караше да мислим, да се състезаваме в интелектуални игри. Днес повечето деца обичат забавления на готово, а като им кажеш, че дадена занимавка изисква мисъл, ги хваща едно талкова лежерно настроение.

Няма вече каране на колела, обелени колена, тичане и лудории. Днес има компютри, шарени тапети и удобни столове. Тренираме мускула на показалеца в игра на най-бърз клик и зрителния нерв – доколко късно може да издържи пред екрана.

Google+ Comments