Дали наистина световният мир е реално възможен? На мен ми изглежда по-скоро като една утопична идея, която кандидатките за „Мис Свят“ не пропускат да споменат като цел. Мирът се равнява на баланс, хармония, равенство, удовлетвореност… поне в моите очи. Човек може да е в мир със себе си, но не и светът, тъй като е съставен от много хора с различни виждания за това как трябва да изглежда той. Идеята за утопия не допада на всички, колкото и нелогично да ми звучи това.
„Разни хора, разни идеали.“ Ами като не мога сам да се преборя за така мечтания световен мир, ще се фокусирам върху собствения си такъв. Може да ме сметнете за неглобално мислещ човек, но да се боря с вятърни мелници не е в стила ми. Свободата е на върха на собствената ми умствена пирамида. Реша ли да съм свободен там вътре, ще бъда свободен и отвън. Ето така постигам вътрешен мир – не допускайки нищо, което може да навреди на доброто ми възприятие за себе, да проникне в съзнанието ми. Медитацията също съм чувал, че помага – аз така и не успях да я овладея, но пък се възхищавам на монасите от Шаолин и на хората, които я практикуват.
Доста започнах да се отклонявам от първоначалния замисъл на темата, но това предполагам се случва на всеки блогър с твърде много мисли в главата си, които се надпреварват коя първа да бъде увековечена. В заключение: мирът е в самите нас, няма смисъл да го търсим другаде.