Културата е много особено понятие в България. Не знам защо, когато кажа на някого, че ще ходя на културно мероприятие или изобщо спомена в разговор думата “култура” все някой от събеседниците ми ще се засмее и ще каже “На чалга бар ли ще ходиш?” или “За Азис ли ми говориш?”
Ами не – за изкуство. Не ме разбирайте погрешно – не че поп-фолкът не е изкуство (не можем да отречем, че има доста естетика и ами… да монтираш клип, гримираш и обличаш, танцуваш и пееш (който може) си е цяло изкуство), но не е по-вкуса на всеки. Както и посещението в художествената галерия или литературните четения.
Жалкото обаче е, че българинът напоследък или много песимистично и повърхностно мисли, или пък аз все попадам на хора, които ще изтърсят някоя такава простащина. Защо? Дали пък не са виновни медиите, които искаха да определят и отграничиша балканския тип музика и му сътвориха фразата “чалга култура”. Толкова я повтаряха, че сега винаги когато някой каже “култура” другите го свързват с Пайнер и Ара изпълнителите. Аз съм безсилен срещу това.
Само искам днес да използвам блога си да вметна, че културата на България не се изчерпва с тази специфична категория. Тя е навсякъде, изгражда бита, нацията, света ни. Ако нямате очи да видите що е то културата, то тогава вие сте доста ограничен и очевидно вашата култура се свежда до само едно направление.