Днеска за разнообразие реших да поразсъждавам върху тази тема, защото вчера я коментирахме с приятели и обещах, че ще пиша за това в блога си. Нещо като обобщение на онова, за което си говорехме. Като цяло повод на размишленията ни е един от приятелите ни, който от няколко месеца се подвизава по модния подиум и ни скрива топките от страниците на списанията. Много мъжествено, няма що!? Така си мислех първоначално. Първо се дразнех на промяната. Сега я преосмислям по друг начин. Преди прекарваше много време на баскетболното игрище с нас и все се носеше такъв един изсулен. Беше доста грубоват и общо взето неглиже. От агенцията са го харесали заради високия ръст и широките рамене. Постарали са се да го обучат и резултатът е потресаващ. На пръв поглед си е същият – по характер, по мислене, но от друга страна е станал много по-общителен и галантен към жените. Разбира се, това първо ни направи впечатление. Заменил е вечните анцузи и широките фланелки с ризи и спортноелегантни дънки и панталони. Обръща много внимание на това какъв колан ще си сложи, гледа да са му винаги излъскани обувките, не излиза без да е напарфюмиран или без да се е сресал. Човек като го види в първия момент няма да го познае. Походката му е някак по-тежка, а не така пресилена и вечно нервна както преди. Движенията са му някак плавни, а не насечени. Прилича на кино актьор от тия, по които мацките се лепят. И разбира се женското внимание покрай него не стихва. Мисля, че точно това внимание покрай него първо ни дразнеше. Но пък, ако се беше случило с нас щяхме да сме доволни. Така че, който го нарича женчо, го прави най-вече от завист, тъй като е очеизвадно, че няма нищо женствено.. Дори ни най-малко не прилича на конте и като част от предишната си визия все така носи косата си небрежно назад, само че тоя път е сресана и не така сплъстена като след баскетболен мач.
А иначе на мачове пак си идва и играе, но по-малко. Времето му е ангажирано със събития. В България обаче съвсем не може да се разчита на моделството като основно занимание. Тука слагам скоба, че кризата засегна бизнеса като цяло. Дори модния сектор бе повлиян от намаляването на финансовите средства за реклама, които отпускат големите компании. Първата агенция, което не успя да покрие стандартите си беше “Джей Моделс”, която преди 8 години фалира. Та затова и приятелят ни не залага само на това, а работи и в офис и следва в университета Търговия. Моделството му носи само нещо допълнително.
Та, мъжка професия ли е моделството? Честно казано не знам какво да отговоря. Първо мислех да кажа, че не е, но сега като изписах тука 20-тина реда и не съм убеден. Все пак, ако ги нямаше моделите, които да ни се перчат от страниците на списанията и билбордите, на които и ние да искаме да приличаме – толкова готини и барнати, сигурно нямаше да има някакъв еталон за модерното и красивото. Така че, ако суетата е престъпление, то тогава и моделството, не е мъжка професия.