BoundariesМлад човек съм и като всеки млад човек и аз искам самостоятелност. Иска ми се да поема живота в свои ръце и все си мисля, че изнасянето от дома е важна стъпка в подобно начинание. Оказва се, че и други хора в моето приятелско обкръжение мислят по същия начин. Наскоро мой приятел на име Митко се изнесе с още двама съквартиранти. Жилището им е достатъчно голямо, така че да не си пречат. Все си канят разни гости или пък гостите сами се самопоканват и пристигат неочаквано, но пък винаги е весело.

Разговарях онзи ден с Митко относно новия му начин на живот. Каза ми, че бил доволен от условията и малко по малко започвал да навлиза в истинския живот – работа, сметки, наеми, изпити от време на време (докато си завърши образованието), домакински задължения и т.н. Животът в апартамент под наем му се отразявал добре, въпреки че първоначално му отнело време да свикне да живее на чуждо място с чужди мебели и техника. Опитвал се да пази, но имал известни противоречия със съквартирантите си. Един от тях право в очите му заявил: “Като не е твое, какво толкова се впрягаш? Няма смисъл…”

Ето това и аз и Митко се съгласихме, че е въпрос на възпитание и манталитет. Какво като не е твое, нали и ти живееш там? На теб също трябва да ти е уютно и удобно. Освен това представете си, че вие бяхте на мястото на хазяина. Нямаше да ви е приятно непознати да ви цапат и развалят къщата, нали… Но като е чуждо, нека да рушим…!

Google+ Comments