В България битува схващането, че заемодателите са банда мошенници, които по нечестен начин се опитват да забогатеят на гърба на обикновените хора. Ето защо взимането на заеми или още повече на бързи кредити от небанкови финансови институции, се смяташе за драстична и крайна мярка за справяне с паричното затруднение.

Този начин на мислене е тотално неразбираем в западните общества, където живота на кредит е нещо съвсем обикновено и… незначително.

Когато говорим за небанкови финансови институции, каквато е MicroCredit например, трябва да знаем, че това са финансови институции, които извършват част от дейностите на банките, като предлагат платежни услуги, финансов лизинг, гаранционни сделки, парично брокерство, консултации на дружества относно тяхната капиталова структура, отраслова стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятия, издаване на електронни пари и други.

За учредяването на такава институция не се изисква голям начален каитал, но това не означава, че не се подчинява на определени правила. Те подлежат на регистрация, а БНБ поддържа специален регистър на небанковите институции, който е общодостъпен и всеки може да направи справка, при интерес. Освен това БНБ упражнява и определен контрол върху този тип компании, като ги задължава за точни, ясни и достъпни общи условия и правилник.

За да изберете най-подходящата небанкова финансова институция за вашите нужди, се доверете на опита и положителната статистика. За петгодишната си история „Микро Кредит“ АД е обслужила над 200 000 клиента, разкрила е над 70 офиса в цялата страна, а от скоро и в търговските обекти на Т-Маркет, разполага с екип от 1000 висококвалифицирани консултанти, които са готови да отговорят на всичките ви въпроси, свързаи с бързи кредити.

MicroCredit се развива с мисъл за клиентите и тяхното удобство. Ето защо взимането на пари на заем става бързо, лесно, без излишна документация, без необходимост от поръчители и в рамките на деня. Също можете да заявите вашия бърз кредит и онлайн, чрез услугата онлайн кредити – https://microcredit.bg/ .
Компанията се съсредоточава в три основни продукта с възможност за кредитиране от 200 до 3000 лева – CrediHome, CrediGo, CrediTrade. За максимално удобство на клиентите те сами могат да избират начина на изплащане на заема – на седмична или месечна база, както и дали ще плащат лично на консултант, в офис или по банков път.

Ето защо бързи кредити не е срашно и невъзможно нещо, а чудесна услуга, която помага за попълване на финансови дупки, бързи инвестиции или други индивидуални нужди.

Братовчедка ми наскоро роди! Прекрасно малко момиченце, което поне на снимките изглежда голяма сладурана. Скоро ще ги посетя, за да видя новото попълнение в семейството ни. Разбира се, обаче не мога да отида с празни ръце и се чудя какво да купя…

Доколкото знам бебечето вече има всичко, от което се нуждае за поне първата година от живота си. Да си призная честно това малко ме затруднява при избора ми на подарък. В началото си мислех да взема нещо по-практичн за подарък Мислех си за стерилизатор или нагревател за шишета, но се оказа, че някой ме е изпреварил. За най-голямо мое съжаление!

Сега се колебая между следните варианти:

Спален комплект за по-голямо дете. Не знам обаче дали ще успея да уцеля разцветка, която да допадне на братовчедка ми. Размерът ще е като за ъглово леглото и предполагам ще е удачен.

Дрешки за по-голямо дете. Щом е лятно бебе, значи догодина по това време ще прави годинка и лятото ще носи дрешки с размер 12-18 месеца. Но знам ли дали пак ще успея да уцеля цвят и размер. Все пак нямам идея как ще расте детето…

Готина играчка – има толкова много предложения по магазините, че ако вляза в Джъмбо или Хиполенд ще стана разноглед, докато избера. Детска кукла ли да е, интерактивна книжка, таблет, плюшена играчка, детска кухна, къща за кукли…

Бижу – нещо сребърно или златно, което детето да носи, когато порасне?

Честно ви казвам, чувствам се все по-объркан и още повече се обърках, докато ви споделям размишленията си. Много ще се радвам, ако някой ми помогне в избора. Не всеки ден пазарувам за такова малко човече и определено не съм специалист по тема „бебета“.

 

Има няколко съществени неща, които се променят в живота на всеки мъж, когато стане семеен. Те не са никак маловожни и повярвайте ми, никой не се разминава с тях. Виждам да се случват при мои приятели, колеги, дори и роднини. Затова реших да ги изброя специално за онези ергени, които си мислят, че животът им винаги ще бъде един и същ. Повярвайте ми, грешите!

 

Заплатата – спомням си един епизод в “Дарма и Грег”, когато Грег каза следното: Моите пари са наши, а твоите са твои. Да, точно така се получава. Освен ако мъжът специално не си търси богата жена, която да го издържа.

Домакинските задължения – няма как те да падат само на плещите на по-нежната половинка. В една къща, винаги има нещо, което трябва да се свърши. И за да живеете в мир и хармония, е по-добре да помагате с каквото можете.

Багажът – когато отивате на почивка, забравете да тръгнете само с една раница на гръб. Жените носят по един куфар дрехи и по още един с чанти и обувки. А ако имате и дете, задължително си купете поне кола с размерите на комби, защото която и да е друга по-малка няма да ви е достатъчна.

Телевизията – гледането на футбол понякога бива заменено от сериали, реалитита, а след време и в бебеши предавания. Бъдете готови да се примирите.

Разбира се, има и много хубави неща, което се случват, ако живее с половинка. Например фактът, че в хладилникът винаги има неща за хапване. Има кой да ви готви и следователно се храните по-здравословно. Като цяло домът е по-чист и подреден, когато там живее жена. Имате спитник в живота и човек, който знаете, че винаги ще ви подкрепя. Последното е безценно и не го подминавайте с лека ръка.

Започвам директно по темата. Управител на фирма Вивекта е Васил Лазаров. Основната дейност, с която се занимават, е внос на качествени замразени продукти за родния ни пазар – месо, риба, замразени зеленчуци, бланширани картофи и др. Разпространяват ги чрез друга фирма, която също се ръководи от Васил Лазаров, Викториас. Чрез редовните ? транспортни и логистични услуги, продуктите на Вивекта достигат до крайния потребител т.е. до хора като мен.

Защо ви казвам всичко това?

Защото според мен е важно всеки човек да се пита откъде идва храната, която ежедневно консумира? Как се е озовала в магазина, от който я купуваме?

Ще дам няколко примера в тази насока, като използвам за целта продукти, които се внасят именно от Васил Лазаров и Вивекта БГ ЕООД.

Свинското месо на Даниш Краун! Познато ли ви е? Това е един от най-големите производители на свинско в Европа и ако ви е направил впечатление, има защо да е така. Това датско месо притежава по-добър вкус от други на пазара, защото качествата му се дължат на над 100-годишен подбор и селекция на породата. Ако трябва да сравня датското свинско месо, ще кажа, че то е толкова вкусно, колкото са немските вурстове или френските сирена. Пробвайте го, за да усетите разликата.

Агнешкото на Silver Fern Farms Limited! Новозолендско е по произход и само като си представя обширните зелени поляни на острова, разбирам от къде идва и добрия вкус на месото. По принцип не съм фен на агнешкото месо, предпочитам телешко или пилешко, но бих направил изключение за агнешкото на Silver Fern Farms Limited. Веднъж, когато много ми се беше дояло, купих една разфасовка от котлети, и отидох при майка ми да я сготви. Стана толкова вкусно, че оттогава майка ми купува само новозеландско агнешко. Основно покрай Велкиден, но не само тогава.

Тези две месни находки ме подтикнаха да проверя какво още се внася от Васил Лазаров и Вивекта. Асортиментът им се оказа дори по-богат, отколкото очаквах. Имат множество видове риба, сред които хек, скумрия, тилапия, пъстърва, октопод, миди, ролца от раци и др. Гледам поне веднъж седмично да консумирам риба заради полезните й съставки и затова обичам да изпробвам нови вкусове. По принцип не съм много добър готвач, но риба приготвям доста добре. С една гарнитура от задушени зеленчуци и рибата, и месото много си подхождат. Нужно ли е да ви казвам от коя фирма предпочитам да си купувам и замразените миксове зеленчуци? Разбира се, че от Вивекта. Васил Лазаров на идея си няма колко верен клиент има в мое лице.

Ами, вие? Имате ли си фирма или бранд, от който предпочитате да пазарувате? Може да не е само за храна, ще се радвам да споделите мнението си за различни видове стоки.

Готови, пригответе се… СТАРТ! Надпреварата с държавните институции и тромавата администрация започна. Първото нещо, което трябва да направите, е добре да проучите в интернет какви документи са ви нужни. И понеже сайтовете на съответните институции са твърде объркани и в повечето случаи не работят, а ако работят прехвърлянето от една на друга, бавно зареждащи страници, напомня за преживяването в самата институция, то аз препоръчвам блогове и форуми. В тях изстрадалите хорица, сблъскали се с това травмиращо преживяване, споделят злочестия си опит и най-много да ви дадат някой полезен съвет или да ви дойде хрумка как да преминете през това изпитание по възможно най-щадящия за вас начин.

И ето ви и вас – с тефтер и старателно ровене по форумите, за да наберете цялата възможна и налична инфомация, която ви е нужна, предварително. Не за друго, а за да си спестите време в самия съкрален ден, когато ще отидете… там… в Мордор на социалните общества.

Подготвяте се добре. Много добре даже и това ви кара да се чувствате уверени в себе си, в познанията си и дори лекичко се заблуждавате, че може би хората твърде много драматизират ходенето по институции… Ах, вие наивни глупчовци! 😀 Почакайте и ще видите…

Знаете, че трябва да вземете декларации 7, 10 и 15, да попълните заявление за едно и молба за друго и да ги предадете на служител, който да финализира вашите мъки с въвеждане в „системата“ и подпечатване с кръгъл печат. До тук добре!

Ето го и денят – идва. Отивате в институцията, знаейки точно какво ви е необходимо и какво трябва да нарпавите. Но първото препятствие е пред вас – тикет системата 😀 Да ви се чуди човек как се оправяте със смартфони, таблети и компютри, а не можете да изберете услугата, за която сте отишли в конкретната институция. В резултат на това повече от пет минути стоите пред тикет машината и проучвате всички възможни опции… За това по форумите не пишеше нищо. Избирате най-подходящото според вас и взимате билета си. Изненада! Преди вас има само 12 души, а времето е обедно, което означава, че работят по-малко гишета. Нищо – вие сте подготвени и готови да вземете докуентите, да ги попълните набързо и да отлетите отново към работното си място.

Опашката се движи сравнително с добра скорост, което ви обнадеждава. Идва и вашият ред и когато влизате при служителката и обяснявате защо всъщност сте дошли… Изненада! Наредили сте се на грешната опашка. Проклетата тикет система!!!

Казвате си „Нищо – фал старт“. Вече знаете каква услуга да изберете и съответно къде да отидете. Правите го. Чакате. Взимате необходимите бланки. Попълвате ги. Носите ги на служителката…, а тя с най-отегчения си поглед и безстрастен тон казва:

  • Фотокопие на лична карта!

Нямате. Ами сега. Обяснява ви се, че трябва да излезете от сградата на институцията, да вървите около 50 метра вляво и ще видите няколко „копирни центъра“, където ще можете да снимате личната си карта. Очевидно е напълно логично в цялата институция да няма нито една копирна машина, която да работи в полза на гражданите.

Илизате от сградата. Вървите педесет метра вляво. Скупчване на много хора ви подсказва, че сте на правилното място. Чакате. Почивката ви отдавна е свършила. Ще бъде щастие, ако успеете да се върнете преди края на работния ден.

Снимате личната си карта. Връщате се. Искате да влезете, но раздразнени хора ви спират, защо да не почакате още малко – напълно е логично. Чакате. Влизате. Служителката набира данните ви в компютъра. Мислите си „Свърши се“…, но нещо става. Какво става? Суматоха. Служителките от гишетата започват да прескачат от компютър на компютър. Задавате въпрос, но никой не ви обръща внимание. Звънят се телефони. Какво става? Накрая служителката ви връща дакументите с изречението „Системата се срина – елате утре“.

За да визуализирам най-точно за какво говоря, вижте клипът по-долу. Струва си да се изгледа до края.

 

Предколедни вълнения

Posted on 19 Dec 2016 In: Персонални

Хо-хо-хо. Любимият ми празник чука на вратата.

Отдавна съм украсил елхата, коледните лампички не спират да работят, а подаръците за любимите ми хора са опаковани и само чакам моментът да ги подаря. Сигурен съм, че изборът ми тази година е подходящ и няма да има разочаровани. Ако някой роднина или приятел чете това, нека знае, че няма да издам какво съм купил. Ако се е надявал да го разбере в блога ми, ще се наложи да изчака поне до вечерта на 24-и декември.

Междувременно аз ще се наслаждавам на факта, че вече съм в отпуск. Така мога пълноценно да се насладя на почивката и еуфорията от предстоящия празник.

Коледният дух витае във въздуха у дома, а от компютъра ми не спират да се въртят коледните песни. Разбира се, не си пускам онези комерсиални, от които главата не спира да те боли. Предпочитам класическите и спокойни мелодии, които всяват мир и хармония в душата ти. Те ми носят истинско щастие и са причина за усмивката на лицето ми.

Без съмнение най-много харесвам Silent Night, но ми е любопитно коя е вашата любима коледна песен. Ще споделите ли 🙂

Харесвате някое момиче? Или момче? Няма значение… Всъщност не просто го/я харесвате, а изпитвате силни чувства и много искате те да се окажат двупосочни. Нали така?

Нека уточним още в началото, че това няма как да стане от само себе си. Нужно е да положите известни усилия и да се въоръжите с търпение. А какви усилия ли? Вижте този клип за някои насоки. Те са само базисни, но ако ги приложите и добавите по нещо от себе си, може да успеете да спечелите сърцето на желания човек. Успех 😉

 

В България спортът е на почит. Всеки знае това. Вълнуваме се при всяко международно спортно събитие на българи и често припомняме старата слава на вече пенсионирали се атлети. Чувстваме се горди, когато нашите момчета и момичета печелят и дори си мислим, че и ние имаме някаква заслуга за това. Е…, добре де, не си го мислим, но поне се чувстваме така. Онова особено усещане на принадлежност и желание да се изтъкнеш, че видиш ли този невероятен човек е част от твоята общност, град, държава.

Често обаче имаме и способността да сме особено критични и жестоки, когато спортистите ни не се представят по желания от нас начин. Бързо забравяме колко сме се радвали предишните пъти, когато са печелили и бързаме да ги засипем с квалификации, които не са особено ласкави.

Но само човек, който не се е занимавал поне малко сериозно с някакъв вид спорт не знае какво натоварване понасят тези момчета и момичета и каква отдаденост, вола и постоянство се изискват, за да се постигнат добри резултати.

Спортните бази в България в момента са в изключително лошо състояние почти за всеки спорт, различен от футбол. Лекоатлетите, зимно време тренират в зали без ток и със счупени прозорци. Дори златната медалистка по гребане Румяна Нейкова сама разказваше в интервюта, че е тренирала в блато. И въпреки тези условия спортистите на България постигат страхотни резултати.

Световният рекорд на Стефка Костадинова все още не е подобрен, а медалите от олипиядите може да са малко, но пък за сметка на това са истински изстрадани.

Ето защо не трябва да сме толкова жестоки към родните ни атлети и да ги натоварваме с очаквания, които единствено и само им действа на психиката. Все пак, колкото и да са тренирани спортисти, не трябва да забравяме, че и те са хора.

Чували сме за хиляди хора, които в продължение на целия си живот са работили нещо, което никога не им е доставяло удоволствие. По-голямата част от времето си са прекарвали на работа, но никога не са я харесвали. Тя е била единствено средство за печелене на пари, с които да осигуряват на себе си и семейството си всичко от което имат нужда. Но това ги е направило ужасно нещастни.

Неслучайно има една максима, че човек трябва да се занимава с нещо, което обича и това ще означава, че няма да работи никога през живота си. Образно казано, разбира се. Но ако погледнем логично – в сега действащата трудова система хората са задължени да отделят на работата си поне по осем часа дневно. Осем часа, които трябва да сме на работното си място. Пътуването за и от работа, както и приготвянето за работа сутрин са също време, в което сме се посветили на задължението си да осигурим препитание на семействата си и себе си чрез труда си.

И може би бихме били много по-склонни да отделяме толкова време на работа, която ни доставя удоволствие. Тогава най-вероятно ще ? посветим и значително много повече време, но това е друга тема, граничеща с работохолизъм 🙂

Но всъщност, колкото и да не вярват повечето хора, е напълно възможно човек да смени професията си и да започне да се занимава с дейност, която му носи и пари и удовлетворение. Страхът обаче е голям. Вярно е, че навсякъде работодателите търсят опит в определената сфера и скачането от една на друга не се гледа с особено добро око. Но това е твърде закостенял начин на мислене, който през последните години започна да се пречупва. Бавно, но сигурно.

Живеем в свят където всеки почити има достъп до компютър или мобилно устройство. Интернет е навсякъде и работната ръка много лесно може да бъде осигурена и то от всеки край на света. Това, което работодателите не разбират е, че по никакъв начин не могат да заместят таланта и страстта към дадено нещо с опит. Ето защо не трябва хората да се страхуват да следват желанията си и таланта си. Той в един момент ще бъде оценен. Много по-добре отколкото ако цял живот работят професия, която ги прави нещастни.

Чудно нещо е годишният календар. Чудни са ми празниците, които се намърдват в него. Кой да предположи, че има Ден за гушкане на котки, Ден на кафето или пък Ден на тортата. Определено последният много го уважавам! 😉

Кой не харесва от време на време да похапва нещо сладичко за десерт? Аз си падам по бисквитената торта. Ама как я приготвя  майка… Златна ръце има – и майсторлъка си знае и украсата й е един път.

Потапя бисквитите в топло мляко. После нарежда яйчен крем, после сладко от вишни – целите вишни, при това да има много! Понякога отиват по две-три бурканчета сладко. Накрая маже тортата с крем и нарежда плътно с орехи. Ама орехи да видиш! Не накълцани или натрошени. Цели половинки орехи и блокчета млечен шоколад, толкова много, че даже падат от парчето, когато го пренасяш до чинията. Майко, обичам те! Пак да ми направиш 😉 Не се прави, че не ми четеш блога!!!

biscuit cakeБисквитената торта, доколкото знам, си е нашенска рецепта. Може и да греша. Но за традицията с тортите съм сигурен, че не е българска.

Всъщност едни от първите торти са се приготвяли в Египет и Гърция. Плоски, натруфени с фурми, са се поднасяли на празници. Гръцките били тежки и традиционно се правили с мед и ядки. Римляните също са имали някакви торти, които обаче не били никакви торти, а по скоро приличали на днешните пайове или чийзкейкове и сладкиши с плънка.

Малко по-късно тортата започнала да се развива в съвременния вид. Знаете ли например, че в момента в САЩ от изключително значение е вида на тортата, докато нейната вътрешно, т.е блатове и крем, не са кой знае каква тема на разговор. Просто блат с ванилия или с какао и крем с някакви есенции, приготвен по стандартна рецепта. Мнението на мнозина българи в Америка се припокрива по въпроса – не са им сладки тамошните торти и това е.

Може би най-добрите сладкари са европейци, тъй като по всеобщо мнение от френските, австрийските и швейцарските десерти, по вкусни няма. А и ние българите сме дали доста ястия на света. Вземете бисквитената торта, например. Пък ако започнем да изброяваме и не сладки – лютеница, луканка, кисело мляко, капама и така нататъка…

Та, колеги, приятели и ти, майко!!! – да знаете, че направо си имате официален повод да идете на сладкарница ( а ти, майко, се чувствай поканена да ме „изненадаш“ с бисквитена торта).

За международен ден на тортата се сочат 2 дати. Първата е 27 януари, но тогава всъщност е националният празник на не коя да е, ами на шоколадовата тортата в САЩ. Другата дата е 20 юли. През 2011 година дори България е взела участие в тържествата през лятото, представяйки голямо изобилие от торти.

Така че – да си знаете – ядете торта с повод още 2 пъти в годината. 😉

Категории

Връзки

  • None found