“Марсианецът” се оказа един доста симпатичен филм. Лек и интересен, при това без излишни ужасии и хиперболизиран екшън, което го прави и доста подходящ за жени. 😉

Историята разказва накратко онова, което показва трейлърът. По време на първата човешка мисия на Марс се извива силна марсианска буря, която кара експедицията да съкрати престоя си и да се отправи обратно към Земята. Един от астронавтите претърпява злополука и останалите от екипажа го оставят, мислейки го за мъртъв. На следващия марсиански ден обаче той се събужда пострадал, но жив… и сам. Ще трябва да се опита да оцелее сред пустошта толкова време, колкото ще отнеме спасителната операция.

Това, което трейлърът само загатва, е невероятно интелигентния хумор, който самият Деймън ръси по време на самотния си престой. Много добре се връзват и научните постижения на човечеството, които Мат използва, за да остане жив. Чудесни и хитроумни са решенията, които прилага, за да поддържа контакт със Земята.

За жалост няма как да ви разкажа всичко с дозата хумор и любопитство, което предизвиква филмът. Затова ще ви препоръчвам да го гледате като едно приятно прекарване на 2 часа и 20 минути. Оставям ви в компанията на избран момент – прелюда към доста колонизиращ престой на Марс.

helloweenНаближава един от най-големите католически празници. Подчертавам думата “католически”.  Нощта между 31 октомври и 1 ноември е истинско преживяване, свързано с много забавление за народите в Западния свят. Всички сте запознати с традициите на Хелоуин, така че е излишно да ги споменавам.

Бонбони или пакост?

Този рефрен се пренася от къща на къща и всяко семейство раздава лакомства на дегизираните деца. Но по-зрелите хора също се маскират, създават си много настроение. Маскарадът е много разпространен начин на отбелязване на празник. В слагането на маската се крие символика, но има и дълбок психологически смисъл. Ето защо, още от прастари времена закриването на лицето се е смятало за много специален ритуал, чрез който се осъществява връзка на спиритуално ниво.

Всеки би искал да бъде друг. Децата живеят със своите герои, а възрастните също се възприемат като определен образ, или по-скоро типаж. Бонбоните и украсата са сладкият елемент, който подсказва, че става въпрос за тържество. А на различните безобидни пакости не трябва да се сърдим, а да ги приемаме като част от вечерната игра в нощта, когато всичко е позволено.

Хелоуин в България

Приемствеността на красиви празници, свързани с някакво забавление – какъвто е и случаят със свети Валентин, всъщност не вреди на никого. Тук никой не приема празника като религиозен, а по-скоро като Международен ден на любовта (Денят на влюбените) и Международен ден да се гони злото (Хелоуин). Но някои с право не ги харесват, тъй като в същината си те са чуждоземски.

А сега да погледнем от друг ъгъл: Ако се взрем по-внимателно в Хелоуин ще видим, че въпреки забавлението от маскарада, естеството на празника изисква да се маскираме в страшни същества, за да плашим. И това е дразнещият елемент. Нали ние в България си имаме кукерство и кукери. Те обаче не придобиват толкова голяма популярност, поради настъпването на западната култура, която показва филми и издава книги с вещици, вампири и зомбита и ни изтъква колко гот е да сме им фенове. Да не говорим за готик стила, който все повече навлиза сред младите. За това да се празнува Хелоуин е своеобразно предателство, точно поради причина, че по този начин – възприемане на модерното, се забравя родното и традиционното. Но пък на кого да се сърдим за това, че тези страни знаят как да си правят ПР, докато ние не популяризираме нашите културни ценности. Не е тяхна вината, че масово младите харесват и чуват за западното, отколкото харесват и се забавляват на родното. Тогава да се сърдим ли на нашите младежи, че харесват празника?

Има обаче една причина, поради която не е много добре да се празнува Хелоуин. Това са сладкишите. 😉 Прекаляването с тях не води до нищо добро. Затова по-добре си стоите у дома. Ходете да гледате кукери и на 1-ви ноември си спомняйте народните будители 🙂

Лека вечер, приятели!

Пазете се на пътя!

Posted on 9 Oct 2015 In: Персонални

Мнозина НЕ искат или НЕ вярват, че точно това ще им се случи на тях. А може би си мислят, че ЩЕ им се разминат глобите и санкциите, ако предизвикат пътно транспортно произшествие.

car on roadПо вина на телевизията станахме свидетели на много катастрофи през последните няколко седмици. Камерите ловят престъпления на пътя подобно на радари. А ние възмутени цъкаме с език. Сигурен съм, че катастрофи винаги са ставали, но напоследък това, което и медиите (с които рядко съм съгласен, но сега е така), а и блогърите, и всички хора в социалната мрежа, които шерват постоянно публикации за това, се опитват да кажат е просто ВНИМАВАЙТЕ.

Точно защото се говори къде и по какви причини постоянно се случват катастрофи, бихме си помислили, че шофьори са си взели поука. Уви – не!

Една голяма част от катастрофите стават по невнимание. При това положение бих казал, че ако не си добър шофьор или пък си млад водач зад волана, просто не излизай на магистрала, докато не се почувстваш напълно готов за това. Ако пък много ти се налага да пътуваш – карай с повишено внимание, не изпреварвай и нека си плътно в дясната лента, за да не пречиш на бързодвижещите се автомобили.

Понякога обаче не младите, а именно шофьорите с повече опит стават причината за сблъсък. При тях има самонадеяност. Затова си позволяват да се движат бързо, да правят рискови маневри, просто защото вярват, че ще се справят при всеки случай много добре. Може би винаги са се справяли, но белята става само веднъж.

Друга голяма част от случаите са предизвикани от шофьори под влияние на случки, събития или вещества. Не случайно казват – не сядай ядосан зад волана, когато си уморен – слез и си почини, ако имаш главоболие -отбий отстрани, не карай пил или използвал наркотици.  Добрата новина е, че вече има хора, които спазват това. Има дори фирми, които предлагат шофьор, който да закара и теб, и колата ти до дома, когато си се почерпил. И все пак остават и такива, които решават, че точно когато не се чувстват най-добре, всъщност тогава са най-силни и пробват да влязат в ролята на Вин Дизел

Има случаи на инциденти, които са чиста случайност. Такива, които просто се случват – неочаквано заледен път, мокър остър завой, секунда невнимание, защото нещо се случва отстрани на пътя, техническа неизправност на автомобила, дупка на пътя… За жалост не всички катастрофи могат да се предотвратят.

Хора, когато нещата зависят от вас, старайте се да пазите себе си и околните на пътя. На всеки всичко може да се случи, затова не бъдете самонадеяни и карайте възможно най-внимателно, като мислите за хората, които ви обичат и хората, които обичат отсрещния водач.

Този пост не е провокиран от никое конкретно събитие, излъчено по телевизията. Това е размисъл сред редицата репортажи и публикувани статии през последните месеци за различни пътни произшествия. Вярвам, че един ден и колите ще станат по-сигурни, и шофьорите ще станат по-дисциплинирани и отговорни, но и пътищата ни ще станат по-добри, а сервизите по-читави.

Всяка поколение има по няколко неща, които му напомнят за детството и отминалите години. Разпитайте бабите и дядовците си, за да ви кажат кои са тези неща за тях. Сигурен съм, че ще ви бъде много интересно и любопитно. Що се отнася до нас младите днес, представям си как след 20 години ще казваме неща от рода на: „Помниш ли едно време колко голям беше първия ми компютър? Харт дискът му имаше по-малко памет, отколкото флашката ми в момента.“ Или пък: „Спомняш ли си, когато едно време четяхме повече от хартия, вместо от екран? Хубави времена бяха…“

Така е, всяко поколение си има своята мода, своята музика, своите идоли и своите особености.

Аз например свързвам моето детство с летните гостувания при баба ми на село, тичането бос навсякъде, игрите в реката и вкусната домашна храна у дома. Обожавах да си късам праскови от дървото и да ги ям под жаркото слънце. Катерих се по голямата ни череша на двора и дори веднъж паднах и си ударих ръката много лошо. Обожавах, когато баба ми приготвяше лютеница, мажеше я на филия хляб, поръсваше я с натрошено сирене и ми даваше в ръцете най-вкусния сандвич на света. Как да не ги обичаш тези години и да не ти липсват? Ако можеше поне за ден да се върнеш около десетина години назад… но не можеш.

liutenicaВъпреки че… може би има един импровизиран начин. Онзи ден ми дойдоха на гости едни приятели от Северна България, които ще ги запомня с това, че всяка години си приготвят голямо количество зимнини –не са само туршии, кисели краставички, кисело зеле, компоти, но и промишлени количества доматен сок, както и буркани с лютеница. Учтиво ги бях помолил да ми донесат едно малко бурканче от техните, за да им опитам лютеницата. Те естествено изпълниха молбата ми и ми донесоха не едно, а цели три. Завих ръкави и реших, че сега след като имам най-важната съставка, мога да се опитам да пресъздам точно онзи вкус от детството си. Намерих най-известната пекарна в града, която всички ми хвалят, купих си и от сиреното на Lacrima, на което пък му се носи славата на хубаво и българско.

И така благодарение на труда на моите приятели и собствените ми усилия, събрах необходимите съставки за приготвянето на онзи перфектен сандвич, който помнех от детските си години.

Е, лютеницата нямаше същия вкус като бабината, но се оказа много апетитна, едросмляна и богата на аромати и вкусове. Сиренето на Lacrima пък притежаваше желания от мен неустоим млечен вкус, а хлябът, който си купих беше ръчен, мек и с много хрупкава коричка.

Ето тази вкусова комбинация, скъпи читатели, се превърна в личната ми машина на времето, благодарение на която се връщам в детството. Ще ми кажете ли коя е вашата?

Няма какво да говорим – любимците на много поколения Nirvana създали иконична песен. “Smells Like Teen Spirit” ще остане в бъдещето като безспорен евръгриин, но и като музикално произведение, което въздейства на мозъчната активност. Това твърди науката и по-точно ученият по компютърни науки и музикант д-р Мик Гриерсон. Според него парчето е уникално, мотивиращо, зареждащо, енергично, вълнуващо и държало вниманието на публиката. В него имало нещо уникално, което като параметри се долавяло само в още няколко песни – “One” на U2, “Bohemain Rhapsody” на Queen и  “Imagine” на  Джон Ленан. Доколко вярно е това, не знам. Дали въпросното изследване по-скоро би могло да се причисли като псевдонаука – и това не ми е много ясно. Моят опит показва, че след като слушам песента се чувставм много по-зареден. И все пак смятам, че това е по-скоро на принципа на психологическата нагласа.

Каквото и да е, предлагам да чуем песента и да ми кажете как се почувствахте вие? 😉

sixth senseНапоследък много ми говорят за присъствие, свръхсетивност, интуиция. Но какво представляват всички тези неща? В най-общи линии, доколкото на мен ми стана ясно, и трите са един вид да усещаш нещо повече от това, което се случва. Да чувстваш когато някой те наблюдава, да имаш вътрешен компас за правилност в дадена ситуация.

Много странно е когато някой ни наблюдава, например. Ние неволно обръщаме главата си в неговата посока. А случвало ли ви се е да се спънете, точно когато искате да привлечете нечие внимание. Сякаш Вселената ви се присмива на перченето и прави ситуацията комична. Каквото и да е, е факт, че наблюдаваният човек, винаги по някакъв начин узнава, че е наблюдаван.

А 6-тото чувство на какво се дължи? Светът ни се състои от пет елемента – земя, огън, вода, въздух и неосезаем свят. Въпреки че ние не можем да видим този свят, можем да го почувстваме. Някои твърдят, че засилената ни сетивност ни помага за това. Други казват, че това, което наричаме интуиция е всъщност резултат от по-голямата ни наблюдателност. Т.е. когато се интересуваме за явленията на заобикалящия ни свят, когато сме наблюдателни, бихме могли да предвидим какво би могло да се случи или да предположим за нещо случващо се около нас. Тази интуиция е в резултат на бързо обработената ни в мозъка ситуация, която обаче не може да се изрази в логически подредени мисли. Така например морски капитан в годините на размирици във Виетнам засича на радара странен обект, който наближава. Има секунди да реши дали да изстреля ракета, или не. По интуиция дава заповед за изстрелване. Той не знае дали приближаващият се обект е ракета, или просто пътнически самолет прелита над тях. Ако е второто, може да погуби с едно решение десетки души. Става ясно в последствие, че 6-тото му чувство за ситуацията е било правилно. Обектът се оказал ракета и с решението си капитанът спасил членовете на екипажа на кораба. Това обаче било в резултат на безпогрешната работа на мозъка му. Тъй като е нямало време да подреди мислено всички факти като ги извика под формата на различни съждения  в главата си, се е доверим на първоначалния си импулс. А той бил резултат на опита, който е придобил и чудесната му памет. С течение на годините служба забелязвал точно кога над морето в близост до тях прелита самолет – обектът се появявал по-рано на радара. Този път е имало смущения и обектът се появил много по-късно. Мозъкът му безпогрешно отразил резултатите на скоростта, обсега, височината и веднага в главата му замигала червена лампа, космите на тила му настръхнали, просто защото това бил сигнал за страх, който мозък му произвеждал в ситуации на опасност. Това обаче било достатъчно, за да се ориентира и да вземе мигновено решение.

Точно така усещаме и когато в стаята има присъствие. Знаем, че не сме сами, но това може да се дължи на появата на котката, на домашен вредител или на роднина в съседната стая, влязъл в дома без да ни поздрави и да ни каже, че се е прибрал. Мозъкът ни отчита течението в коридора, смяната на светлината, както преминаващата сянка или просто леката промяна в аромата в стаята.

Е, в крайна сметка се оказва, че сме много по-развити същества, отколкото си мислим.  Но 6-то чувство или интуиция притежават само тези от нас, които тренират интелекта и сетивата си. Ако сте небрежен човек, вглъбен в собствените си мисли, често изключващ всичко случващо се около вас… едва ли ще достигнете до тази свръхсетивност.

Някой бе казал, че човекът е медия, заради цялата информация, която носи върху себе си. Като започнем от облеклото и стилът, до прическата, тена на кожата и бижутата, но информация ни дава и поведението, и дори начинът на изразяване. Едни от най-големите източници на информация са татусите и пиърсинга.

Какво си мислите винаги, когато видите човек с пиърсинг? “Лау, тоя е с блиндирано ухо” или пък “Веригата му стига до носа”. Да, може би, но истината е, че този човек първоначално приемате като опасен и нещо у вас не ви позволява да го доближите. За други обаче е любопитен, защото е просто различен.

Eagle tattooКакво е впечатлението ви за човек с татуси? Да, обикновено повечето хора ги правят, защото просто считат, че е готино и прибягват до изтъркани фигури, но една голяма част човеци намират татусите за средство да изразят себе си. Едни от най-разпространените татуировки са такива, които посочват принадлежност – към етническа или религиозна група, към братство или друга организация – т.е имаме отличителен знак, сигнал за разпознаваемост. Втори искат да запомнят събитие от живота си и за това татуират датата му. Не малко са и тези, които възпроизвеждат образа на напуснал ги скъп човек. Четвърти правят мастилена фигура по необходимост – за да заличат грозен белег след катастрофа или операция.

Голяма група хора са тези, които търсят символ, чрез който да покажат свое вярване или черта от характера си. Такива най-често татуират силно животно на част от ялото си, дърво, котва или кораб, звезда, знак против страх или друго.

Всичко, което правим с външния си вид – независимо дали това е смяна на цвета на косата или очите, грим, татус, пиъсинг, керамично удължаване на зъбите, пластични операции е знак за околните, че се опитваме да представим вътрешния си образ, а не този, който виждат околните. Не подобряване на вида е това, а наподобяване на света вътре в нас в търсене на идеалната визия.

За мнозина темата за вибрациите и светлината във Вселената не е нова. Но много се чудят за какво става дума. Всъщност това е нещо много просто. Когато телата ни се чувстват добре ние казваме, че сме в тонус и излъчваме позитивизъм. Ето на това излъчване, което е признак на добро здраве, казваме вибрация.

info cod breadА за да съм по-точен, с оглед на блога ми, ще ви дам технологичен пример. Всичко около нас е вълни – светлинни вълни, звукови вълни, магнитни вълни. Всичко което е на Земята има някакво излъчване. В природата – растенията и животните също, Те носят вибрации на различно ниво. Във всеки жив организъм е вложен код – програма, ДНК, както искате го наречете. Всяка клетка съдържа четирите кода – на Водата, Въздуха, Огъня и Земята. Когато даден код преобладава в някоя храна, то тя ще повиши или понижи съответната вибрация или енергия в приемащия ги организъм. Ето затова на някои храни се наричат супер храни, а някои просто са обозначени като храни с висока енергийност.

У нас не случайно на опаковките на някой хранителни продукти е изписан и подобен текст. Фирма Елиаз например, е на пръв поглед производител на хляб. Едни от най-разпространените им тестени изделия се приготвят в хлебозавод Горубляне. Специалните хлябове на Елиаз са създадени от разтрошени зърна, лимец, просо, използва се жив квас, прави се содено хлебче, без консерванти и други вещества. Изделията им имат имена като хляб „Дълголетие”, „Слънчев хляб”,  „100 Зърна” и на някои от опаковките им действително е изписано„Хлябът е вибрация и светлина” или носят цитати на Петър Дънов. И това не е случайно. Подобно послание към купувача не трябва да се възприема като езотеричност или екзотичност в предлагането на пазара. Това не е маркетингов подход, а опит за по-различен,философски, поглед над хляба – наш основен източник на хранителни вещества на трапезата при всяко хранене, източник на здраве, сила и бистър ум. Още древните са го забелязали. Не е случаен изразът „остави го на хляб и вода”. Това е така, защото някога се смятало, че хлябът набавя на организма всички необходими съставки и дневната дажба сол. Вярвало се е, че той дарява енергия и подсилва имунната система, казано по ново му. Т.е има високи вибрации, които поддържат организма здрав. Водата пък понижава умората и нивата на стрес, но е и съвместима, и необходима за живота– тя има съвместими вибрации със всеки организъм на планетата, защото носи основният код. Затова древните гърци, когато са имали да взимат важни решения, са се отдавали на размишления само на хляб и вода, като са вярвали че така ще пречистват съзнанието си и ще имат по-силно самосъзнание, което ще им позволи да достигнат до някаква истина. Повишеното съзнание и днес се свързва с мисленето за подобряването на хранителните стандарти. И това е така, защото логически погледнато мозъкът никога няма да работи ефективно, ако е хранен с нездравословна, химически консервирана и изкуствено оцветена храна. А това са добавките, които в най-голяма степен се използват от много предприятия в хлябовете.

Хлябът на Елиаз, хлебозавод Горубляне, обаче е възможно най-чист и производителят казва защо се стреми към това. Водейки се от своята проста, но значима философия фирма Елиаз  предлага на пазара здравословна и чиста храна, защото не продава просто хляб, а помощник при развитието.

Важно е всички ние да се храним правилно и да не се поддаваме на отравянето с нездравословна храна, което е една от най-болезнените теми на обществото ни в новото хилядолетие.

В света има толкова неща, на които не обръщаме внимание. Един приятел, който учи теология, ми обърна внимание колко е важно да внимаваме какво казваме и как го казваме, защото чрез речта ни ние сме напълно способни да въздействаме на околните. На всичко.

fluent-speech

Като за начало, с не премерени реплики можем да обидим събеседника си. Неправилните думи  развалят отношения, но предизвикват и катаклизми между хора, групи, нации, раси. Чрез словото ние можем да манипулираме, да доминираме, да ръководим, да повдигаме духа, да мотивираме, да обезсърчаваме.

Словото е силно и повторението му може да доведе до редица промени, тъй като влияе и глобално. Замислете се в две неща. Първо- Библията и Началото, което е слово. Това може да се разгледа като една хипотетична чисто идейна представа, че всъщност създаването на света е било дело, започнато с изричането на думи. Ако продължим да мислим в тази насока, ще открием, че в много ритуали се произнасят думи, молитвата също се състои от думи, други учения насърчават да се повтарят мантри, когато става въпрос за ереси като магьосничество – и там има заклинания. Т.е. когато искаш да повлияеш на нещо или някого винаги трябва да изречеш нещо – независимо дали за добро, или за лошо. Да се надяваме, че повечето хора имат градивно мислене и желаят само доброто на околните.

В думите се съдържа послание, ние ги изпращаме във вселената, а оттам към адресата. Сигурно не всеки може да влияе, но онзи със силно съзнание, сигурно ще може по един ментален начин. Останалите влияем на околните и на себе си чрез всекидневната си реч, изричайки истини или неистина на околните. По този начин им помагаме да си изградят една или друга представа за нас и за нещата, които ни заобикалят. А това си е един вид въздействие. Точно както чрез словото учителят прави по-умни учениците си, точно както майката чрез словото прави детето по-спокойно. Замислете се че дори това е един вид магия- магията на словото. Ако погледнем от един по-различен ъгъл, всяка една промяна у нас е резултат на нещо чуто,което приемаме и в което вярваме.

Кристиано Роналдо /Cristiano Ronaldo/  – обичан от едни и не много харесван от други. И все пак уменията му са безспорни. А и има и още нещо. Ние българите гледаме новини и се ръководим от представеното в тях за личната си преценка. Ако наистина бяхме негови съграждани, безспорно щяхме единствено да се гордеем, че наш сънародник прославя страната ни из цял свят. И наистина хората на целия Пиренейски полуостров го обожават – португалци, испанци, и дори му подражават. Той самият е лице на много рекламни и социални кампании.

А ето го и в един доста интересен и дори, бих добавил, трогателен клип с неочакван край. Вижте сами:

Категории

Връзки

  • None found