В България спортът е на почит. Всеки знае това. Вълнуваме се при всяко международно спортно събитие на българи и често припомняме старата слава на вече пенсионирали се атлети. Чувстваме се горди, когато нашите момчета и момичета печелят и дори си мислим, че и ние имаме някаква заслуга за това. Е…, добре де, не си го мислим, но поне се чувстваме така. Онова особено усещане на принадлежност и желание да се изтъкнеш, че видиш ли този невероятен човек е част от твоята общност, град, държава.

Често обаче имаме и способността да сме особено критични и жестоки, когато спортистите ни не се представят по желания от нас начин. Бързо забравяме колко сме се радвали предишните пъти, когато са печелили и бързаме да ги засипем с квалификации, които не са особено ласкави.

Но само човек, който не се е занимавал поне малко сериозно с някакъв вид спорт не знае какво натоварване понасят тези момчета и момичета и каква отдаденост, вола и постоянство се изискват, за да се постигнат добри резултати.

Спортните бази в България в момента са в изключително лошо състояние почти за всеки спорт, различен от футбол. Лекоатлетите, зимно време тренират в зали без ток и със счупени прозорци. Дори златната медалистка по гребане Румяна Нейкова сама разказваше в интервюта, че е тренирала в блато. И въпреки тези условия спортистите на България постигат страхотни резултати.

Световният рекорд на Стефка Костадинова все още не е подобрен, а медалите от олипиядите може да са малко, но пък за сметка на това са истински изстрадани.

Ето защо не трябва да сме толкова жестоки към родните ни атлети и да ги натоварваме с очаквания, които единствено и само им действа на психиката. Все пак, колкото и да са тренирани спортисти, не трябва да забравяме, че и те са хора.

Чували сме за хиляди хора, които в продължение на целия си живот са работили нещо, което никога не им е доставяло удоволствие. По-голямата част от времето си са прекарвали на работа, но никога не са я харесвали. Тя е била единствено средство за печелене на пари, с които да осигуряват на себе си и семейството си всичко от което имат нужда. Но това ги е направило ужасно нещастни.

Неслучайно има една максима, че човек трябва да се занимава с нещо, което обича и това ще означава, че няма да работи никога през живота си. Образно казано, разбира се. Но ако погледнем логично – в сега действащата трудова система хората са задължени да отделят на работата си поне по осем часа дневно. Осем часа, които трябва да сме на работното си място. Пътуването за и от работа, както и приготвянето за работа сутрин са също време, в което сме се посветили на задължението си да осигурим препитание на семействата си и себе си чрез труда си.

И може би бихме били много по-склонни да отделяме толкова време на работа, която ни доставя удоволствие. Тогава най-вероятно ще ? посветим и значително много повече време, но това е друга тема, граничеща с работохолизъм 🙂

Но всъщност, колкото и да не вярват повечето хора, е напълно възможно човек да смени професията си и да започне да се занимава с дейност, която му носи и пари и удовлетворение. Страхът обаче е голям. Вярно е, че навсякъде работодателите търсят опит в определената сфера и скачането от една на друга не се гледа с особено добро око. Но това е твърде закостенял начин на мислене, който през последните години започна да се пречупва. Бавно, но сигурно.

Живеем в свят където всеки почити има достъп до компютър или мобилно устройство. Интернет е навсякъде и работната ръка много лесно може да бъде осигурена и то от всеки край на света. Това, което работодателите не разбират е, че по никакъв начин не могат да заместят таланта и страстта към дадено нещо с опит. Ето защо не трябва хората да се страхуват да следват желанията си и таланта си. Той в един момент ще бъде оценен. Много по-добре отколкото ако цял живот работят професия, която ги прави нещастни.

Чудно нещо е годишният календар. Чудни са ми празниците, които се намърдват в него. Кой да предположи, че има Ден за гушкане на котки, Ден на кафето или пък Ден на тортата. Определено последният много го уважавам! 😉

Кой не харесва от време на време да похапва нещо сладичко за десерт? Аз си падам по бисквитената торта. Ама как я приготвя  майка… Златна ръце има – и майсторлъка си знае и украсата й е един път.

Потапя бисквитите в топло мляко. После нарежда яйчен крем, после сладко от вишни – целите вишни, при това да има много! Понякога отиват по две-три бурканчета сладко. Накрая маже тортата с крем и нарежда плътно с орехи. Ама орехи да видиш! Не накълцани или натрошени. Цели половинки орехи и блокчета млечен шоколад, толкова много, че даже падат от парчето, когато го пренасяш до чинията. Майко, обичам те! Пак да ми направиш 😉 Не се прави, че не ми четеш блога!!!

biscuit cakeБисквитената торта, доколкото знам, си е нашенска рецепта. Може и да греша. Но за традицията с тортите съм сигурен, че не е българска.

Всъщност едни от първите торти са се приготвяли в Египет и Гърция. Плоски, натруфени с фурми, са се поднасяли на празници. Гръцките били тежки и традиционно се правили с мед и ядки. Римляните също са имали някакви торти, които обаче не били никакви торти, а по скоро приличали на днешните пайове или чийзкейкове и сладкиши с плънка.

Малко по-късно тортата започнала да се развива в съвременния вид. Знаете ли например, че в момента в САЩ от изключително значение е вида на тортата, докато нейната вътрешно, т.е блатове и крем, не са кой знае каква тема на разговор. Просто блат с ванилия или с какао и крем с някакви есенции, приготвен по стандартна рецепта. Мнението на мнозина българи в Америка се припокрива по въпроса – не са им сладки тамошните торти и това е.

Може би най-добрите сладкари са европейци, тъй като по всеобщо мнение от френските, австрийските и швейцарските десерти, по вкусни няма. А и ние българите сме дали доста ястия на света. Вземете бисквитената торта, например. Пък ако започнем да изброяваме и не сладки – лютеница, луканка, кисело мляко, капама и така нататъка…

Та, колеги, приятели и ти, майко!!! – да знаете, че направо си имате официален повод да идете на сладкарница ( а ти, майко, се чувствай поканена да ме „изненадаш“ с бисквитена торта).

За международен ден на тортата се сочат 2 дати. Първата е 27 януари, но тогава всъщност е националният празник на не коя да е, ами на шоколадовата тортата в САЩ. Другата дата е 20 юли. През 2011 година дори България е взела участие в тържествата през лятото, представяйки голямо изобилие от торти.

Така че – да си знаете – ядете торта с повод още 2 пъти в годината. 😉

Имахме един супер изпълнител, който разцепи всичко с интерпретацията си на песента на Азис. Как можеш изобщо да забравиш Тома след такова представяне. Момчето спечели Music Idol и го продуцираха за един албум. И това ли беше?

Проблемът в българските формати е, че все има нещо, което не е точно както трябва във финален план. Обещават ти много, но след края се оказва, че има някакви други уловки и изисквания, които не са били предварително споменати. Така съм чувал, така си ми казвали познати, които са приятели на победител. Което си е доста близка информация и не се осланя на празни слухове.

След като спечелиш реалити формат, те канят в предавания, по-известни правят клип с теб, имаш една-две нови песни и за всичко останало се бориш сам. Пари не валят, известност – няма кой знае каква, ако не станеш член на вече популярна банда, ако не си много, ама много пробивен.

Тома наистина се оказа, че е герой. Може повечето хора да не са го слушали, но той има няколко създадени песни и цял нов албум. Продължава да свири с момчетата си и лесно ще намерите негови участия  и негова музика, ако слушате рок. Въпросът ми е обаче – защо изобщо трябва да се търси? Рокът си е супер и трябва повече да се рекламира в България. Иначе как ще излезем от популярната култура, която ни залива с универсални мелодийки и промиващи мозъка ритми.

За финал слагам Тома, но не с “Герой”, а със “Сам на света”.

В една връзка трябва да се правят много компромиси. И това означава, че все пак някой от вас трябва да е по-толерантен от другия. В много отношения това е мъжът. Той трябва да е, защото неговите нерви и търпение са много по-изопнати от тези на жената. На жените им е по-лесно да свикват с мъжките ни привички, тъй като подсъзнателно ги смятат за нещо готино. Сигурен съм, че е така, иначе защо ще е цялата тази работа с еманципацията и защо жените толкова много ще искат да приличат на нас мъжете, че чак ни подражават. Ето, например – да гледат спорт, да ходят на фитнес, да имат отворени връзки и така нататък.

За всички е ясно, че жените се оплакват, когато ние си гледаме мачовете. Но всъщност ни се кефят.

her and hisНие мъжете обаче никак не харесваме турските и индийските сериали, клюкарските предавания и готварските канали. Умира всяка частица от нас, когато жените започнат да плачат, да се възмущават или коментират, а после да искат от нас нещата, които се случват по сериалите, искат да ги прехвалваме за дрехите, да забелязваме специалната подправка в яденето и така нататък.

Както и да е – заради моето момиче се жаля да гледам по някой и друг сериал и предаване, признавам. Някои не са такава боза, но винаги заспивам или започвам да си правя нещо друго. Но почти издържам. Обаче заради проявеното търпение не мога да не се ядосам, когато жената започне да протестира, когато аз си гледам мачовете или друго състезание по някой спортен канал. При това да ми казва, че този спорт е въздух под налягане, а след това да ме пита заинтригувано какъв е резултатът… е, това вече не мога да го разбера.

Както и да е… мачовете или турските сериали? Според мен изобщо не трябва тука да има избор. Тайната на съвместното съжителство е по един телевизор или устройство за всеки. Това е!

Човекът и играта

Posted on 4 Jan 2016 In: Персонални

“Човекът е напълно човек, само когато играе.” Думите на Шилер “красят” стадион “Васил Левски” и затова сме свикнали да ги възприемаме само в контекста на играта, в смисъл на спорт.

Но модерни и не чак толкова модерни проучвания казват и нещо повече – човекът наистина се чувства човек, когато играе. При това се има предвид игра в класическия смисъл на думата.

playing peopleДоказано е, че играенето при децата е начин да се опознава света и да се изграждат матрици на ситуации, но и да се излиза от познатото статукво. Децата учат, но и се забавляват и затова са винаги в добро настроение. И при възрастните хора би трябвало да е същото. Всъщност ние порасналите сме позабравили да се забавляваме и именно поради тази причина по-често попадаме в зоната на депресиите или ни обхващат лоши настроения. Заживели сме в рутината на реалността и често не знаем дори как да се забавляваме. А това е важно, за да имаме по-добър живот.

Да играеш е една особена функция на мозъка. Това е извършване на физическа или интелектуална дейност, организирана по някакви правила, социална и индивидуална или колективна. Няма смисъл да обяснявам всяка една от думите по отделно. Същественото в случая е, че играта оказва влияние върху поведението, оформя ни емоционално и спомага за здравословното ни развитие.

Здраве ли, ще попитате вие, къде в една игра на асоциации, например, има здраве? Ще отговоря незабавно. Здравето не се определя само чрез извършването на някакъв тип спорт. Всъщност здравето е съвкупност от нашето физическо и психично състояние. А психичното ни здраве е свързано с усещането за щастие. Когато сме щастливи се храним добре, усмихваме се повече, организмът ни отделя хормони, които помагат цялостното функциониране на тялото ни. Когато се забавляваме и играем ние отвличаме вниманието си от лошите мисли, разсъждаваме, произвеждаме допълнителни положителни емоции и дори похапваме сладки храни докато го правим, което повишава кръвната захар и ние отделяме ендорфин.

За финал ще кажа: Играйте хора, за да сте пълноценни човеци!

Живот на педал

Posted on 13 Dec 2015 In: Персонални

Само този месец съм навъртял няколко стотин километра. То не беше пътуване за Никулден, то не бяха уикенди с приятели, да не говорим, че от работа ме изпращаха в командировки. Истината е, че обичам да пътувам и това е нещо, което по някакъв начин ме облагородява. Единственото, което не харесвам, е идеята за взимам много километри наведнъж.

road-tripping-with-Smart-DestinationsМога да живея на педал много дълго време, ако до мен има някой, който да споделя пътуванията ми, естествено. Обаче основното условие е, че искам да пътувам спокойно и с наслаждение. Ето как си го представям. Ставам сутринта когато си пожелая и тръгвам, когато се подготвя. Гледам на картата какъв е маршрутът на пътуването ми и какви градчета, паметници или други малки находки има по пътя. Спирам на забележителности, обядвам в ресторантчета, спирам по кафета, когато ми харесва и за колкото време ми се иска.

Последният път ходих в Хасково. Тръгнахме с компанията сутринта към 10 часа и… спряхме на Белово, след това спирахме в малки селца за вино. Обядвахме в Пловдив, после ходихме до Асеновград на кафе. След това посетихме Араповския манастир и едва след това пристигнахме в Хасково.

Ето така обичам да пътувам аз – да се наслаждавам на природата, да съм спокоен и да си създавам само положителни емоции.

Моят девиз в живота е “Бързай бавно”. И го следвам.

А вие как обичате да пътувате?

Омръзна ми животът постоянно да ми поднася лимончета и аз да трябва да правя киселото по-поносимо.

През последните няколко дни чета приложна психология и се ровя в мъдростите на различни народи по света. Установих, че метафорите за живота си ги правим самите ние. Ако за някои животът е лимон – кисел и не много приятен, то те са склонни да го преглътнат в този му вид, или да го трансформира в нещо по-приятно.

Аз обаче предпочитам да мисля, че животът ми поднася бисквити, защото в бисквитите може да се вложи същата символика. Какво ще правиш с бисквитата – тя е обикновена, ронлива… може да приседне на някого, може да бъде питателна, но не достатъчна. Затова какво ще правиш с нея си е изцяло твое решение.

С бисквити най-обичам да експериментирам аз. Дори най-обикновените бискви „Житен дар“ могат да се превърнат в истинско кулинарно удоволствие за душата.

salt biscuits4И така… ако животът ми поднесе бисквити,…

… ще ги намажа с шоколад;

… ще ги потопя в мляко;

… ще ги ползвам за фитнес закуска;

… ще споделя с приятел;

… ще направя торта (малко сложно, но ще опитам);

… ще ги хапна с кафе;

… ще раздам на случаен гладен на улицата;

… ще гарнирам с плодове…

Вариантите са толкова много, че ми се приядоха бисквити и смятам да отскоча до магазина да си взема.

И понеже съм новатор в готвенето – тага де, готвя, но по-обедни неща – ориз, месо, яйца…такива – ще ми е от полза всяка идея с рецепта с бисквити. Обаче моля да е по-подробничка, че да се ориентирам по-бързо, че ако ми кажете например „натрошават се и разбъркват с масло“ ще има да се чудя как точно се натрошават, как точно се разбъркват – с шпатула ли, като крем ли трябва да стане?

Хубав ден и позитивни бисквити…опс, мисли 😉 ви пожелавам! Поздрави от ваш Стоян.

Всичко ми е наред!

Posted on 30 Nov 2015 In: Персонални

ok-buttonСтавам тази сутрин, кафето ме чака готово и ароматно. Взимам топъл душ, закусвам набързо, излизам. Старецът, който всяка сутрин разхожда кучетата си пред блока ме поздравява и ми казва, че ми е наглеждал колата. Гонело го едно безсъние от известно време, та стоял все до прозореца и чакал да се разбуди градът. Пък и апартаментите са с гледка към Витоша, така че има какво да зяпа. Изгревите са много хубави, защото първо слънцето огрява източните склонове, след това плъзва надолу и оцветява всичко в лилаво и резида.

Качвам се на колата и хващам зелената вълна по Стамболийски. После се смеем с колегите над вчерашните спортни новини и споделяме колко сме горди с Григор Димитров. Денят се ниже бързо преди обяд. Хапваш добре в приятна компания, все едно си излязъл на кафе с приятели в почивката. Следобедът винаги е малко по-натоварен, особено като си млад и имаш само 1-2 години трудов стаж в живота си, но като се чуеш няколко пъти с приятелката ти, която след дневните си задачи била минала през мола и си купила нещо секси, как да не се усмихнеш. Прибираш се у дома и те посреща с мила усмивка. Усещаш, че съжителството ви води в добра посока. Проверяваш си сметката – заплатата ти е преведена. Намаляваш климатика – времето е топло и няма защо да стои включен цяла вечер. Вечеряш и излизаш с приятелите на по питие. Ех, че хубав делник!

Дам, всичко ми е наред. И не защото всеки ден е като днешния, или защото нямам никакви проблеми. Не. Просто гледам да съм психически устойчив на нещата и да виждам само хубавото, което ми се случва. Това е въпрос на мислене, разбирате ли? Сутринта може да съм попаднал в 15-минутно задръстване, но фактът, че все пак като излязох на Стамболийски хванах зелената вълна, ме кара да се чувствам доволен. Преди обяд шефът може да е бил навъсен, но и фактът, че времето преди хапване тече по-бързо ме кара да се радвам. Следобед винаги се работи повече и е по-трудно, защото ни се доспива, но като знаеш, че вечерта имаш планове, си мислиш за тях и ти става много хубаво.

Заплатата не е най-голямата, но закърпваш положението и си щастлив. Университет не пречи на работата – още по-добре. Животът е прекрасен на 22!

big_man_and_a_cat__by_aenaluck-d5gobnmНетипично. Мъж и котка. Но защо не? Макар блогът ми да не е от онези розови дамски странички, и тук могат място да намерят котките. Всъщност е мит, че котката е типично женско животно. Голата и срамна истина е, че мъжете имат повече нужда от котка като домашен любимец, а жените  – от куче. По простата причина, че мъжете се нуждаят от повече гальовност, а жените – от лоялност.

И така самотни господа, ето ви 5 странни причини да си вземете котка:

  1. Котката не може да ви носи бирата, но затова пък ви чупи чашите, което спестява миенето им. Когато котката унищожи 2 или повече чаши, се сещате колко е хубав живота, когато имате пластмасови. Никакво миене и никакви притеснения за парчета стъкла. Плюс това са повече в комплект и са по-евтини;
  2. С котка никога не закъснявате за работа. Макар подбудите й да са чисто егоистични… хм – добре за вас;
  3. Котката учи да сте малко егоисти – да отделяте повече време за следобеден сън, да се глезите повече и да не си давате много-много зор. Все пак животът е един и ако започнете от сега да вдигате кръвно за щяло и нещяло, едва ли ще успеете да го изживеете;
  4. Котката учи на повече отговорност към някого, различен от вас – да нахраните, да обърнете внимание, да погалите, да си поиграете с нея…
  5. Котките ви правят по-наблюдателни и по-добре поддържащи дома си. Почистването не ви е силна черта, но с една котка… всичко се променя. Често без ваше желание.

Обмислете тези пет неща и ще видите, че не греша. Ето как една котка може из основи да промени живота ви, при това да ви подготви за съвместното съжителство с жена. 🙂

Категории

Връзки

  • None found