За паяците на Поморие

Posted on 25 Jul 2015 In: Персонални

Ако има място в България, където има много паяци, то това е Поморие. Когато идете там на море, никога не оставяйте хавлията и банския си да съхнат през нощта на открит балкон, защото вероятността да ги намерите с няколко паяжини и паяче в гънките на плата е голямата. За една нощ? – ще възкликнете. Да, при това само за няколко часа от нощта, ако трябва да сме съвсем точни.

Спокойно, това “явление” няма нищо общо с “Досиетата Х” и не очаквайте паяци с размерите на топчета за пинк-понк. Поне не всичките 😀  Шегувам се. Но, да, има и някои по-едри представители на вида си, но като цяло това не бива да ни изненадва.

Причината за това безумно изглеждащо, но съвсем реално обитание на множество паяци в този регион е голямото люпило на множество насекоми. Има много комари, различни мушици и флеботомуси, наречени още папатаци. И докато се чудите защо е така, ще ви напомня, че в този регион има много езера. И най-голямото, точно зад Гранд Хотел Поморие, е Поморийското езеро.  Това е и разковничето на цялото “богатство” на насекоми и паякообразни, което можете да срещнете там. Природата е измислила как да има равновесие, затова ако си мислите, че паяците ви ужасяват, само си представете какво щяхте да правите без тях, борейки се с комарите и папатаците. Мрежи на прозорците и таблетки Raid помагат при комари, но папатаците са особено бързи и най-изпитаният им враг е прахосмукачката.

И така… ако сте се запътили към Поморие тази година, смятайте се за предопредени и преосмислете отношението си към паяците. В този случай те са ваши приятели. А вие просто се наслаждавайте на почивката си без да им обръщате внимание като помните добре, че те се страхуват повече от вас, отколкото вие от тях.

Pomorie

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Понеже сме в сезона на летните отпуски, реших че вместо, както всички правят, да пиша за мръсни плажове и мръсни води, е най-добре да засегна по-актуална тема, от която има някаква полза. Затова, дами и господа, турайте си цаките и се наведете към мониторате, защото ако сте тръгнали към морето, тази информация може да ви е важна.

Като цяло Черно море не е така богато на животинско и растително разнообразие, както е Средиземно. Това се дължи не толкова на солеността, както някои си мислят, която всъщност е на половината на тази на Средиземно море, например. Липсата на разнообразие на живи същества се дължи на две причини. Първата е отдалечеността на морето от Световния океан. Черно море дори съвсем тясно се свързва със Средиземно чрез Босфор и Дарданели. Втората, и основна причина, е наличието на сероводород в концентрация достатъчна, че от дълбочина 120 -150 метра до дъното вече да няма живот, освен анаеробни организми.

Единствените обитатели са покрай крайбрежията и на дълбочина до 100 метра. Това са попчета, миди, медузи, водорасли и опасният морски дракон (!!!).

Мнозина знаят, че той се крие в пясъка по дъното на крайбрежията, при това убождането му може да доведе до сериозни проблеми, ако не се вземат навременни мерки. Малката риба прилича на попче, но има няколко шипа по гърба си, които изстрелват невротоксична смес. При липса на лечение може да доведе до парализа и да проникне до костите.

У нас са регистрирани по-малко случаи на убождания/ ужилвания от морски дракон, но такива и не липсват. Най-честите оплаквания са от рибари, в чиито мрежи се хваща този калпазанин, и за да бъде отстранен, трябва да се пипне с ръка. По-рядко, но ги има, са случаите със наранени плажуващи.

Рибката със симпатичното име се подвизава както по южните, така и по северните брегове. Можете да не я срещнете, но има, макар и по-малка вероятност, да я, така че бъдете нащрек и гледайте в краката си къде стъпвате.

Кой не е видял паметника на цар Самуил? Мисля, че вече той стана публично достояние и в най-отдалечените кътчета на България. Дори Смолян, Варна и Русе са запознати със снимки от Интернет.

Казват за него, че бил смущаващ и демоничен, заради светещите си очи. Аз, да си призная, не го намирам нито за смущаващ, нито за демоничен или сатанински. Както винаги, пак съм на контра, което се превърна в моя отявлена черта. Но аз обичам да съм различен. Вярвам само на себе си и трудно се поддавам на общественото мнение. Не си мислете, че не съм прочел една голяма част от мненията и анализите, които пуснаха по онлайн медиите. Освен това съм си и софиянец и с приятели също коментирахме паметника след като го видяхме.

В интерес на истината, нощем той е наистина поразителен. И мисля, че точно това е tsar Samuilбил търсеният ефект. Мисля, че тук има препратка към историята с ослепяването. Може би е метафора на виждането. Може би целият паметник не бива да се тълкува буквално, а да се търсят множество символи. Аз видях някои от тях без да съм историк – в короната, в плаща, в кръста, в кръговете. Всичко това са символи на цяла една епоха, които неотменно са претворени в един образ – този на цар Самуил.

И си мислех, хора… ние не трябва да искаме който и да е владетел да изглежда досущ както е бил и всичко към него, като аксесоари и облекло, да бъде подчинено на реалността. Скулпторите, художниците, режисьорите са хора на изкуството. Те търсят нещо повече от онова, което ще възприеме човешкото око. Те търсят да покажат повече, да оставят послание. Играят си с цветовете, сенките, светлината. Помислете за това.

Цар Самуил е едно доста добро попадение. Паметникът отговаря идеално на епохата, в която е издигнат, и мисля, че това е най-важното. Сега някой ще каже “кич”. Защо да е кич? Отидете и пак го разгледайте, но преди това прочетете всичко за династията на Комитопулите и то не от Интернет, а от исторически книги, които са написани по изследвания и статии на професори и доценти по средновековна история.

Всеки път, когато чуя онази заразителна песен на Bob Marley “Don’t worry be Happy”, цял ден си я припявам. Неизбежно се сещам и за веригата ресторанти със съответното название. Че и как да не се сетя, като са ми фаворит сред заведенията и редовно похапвам с приятели там. Не само заради бързо сервираната храна, но и заради вкуса и красиво оформените ястия.

Миналия петък ми беше точно такова –  отпускащо, затова и предложих на приятелите да излезем и след:

[18:04:16]Martin: Umoren sym.
[18:04:21]Anelia: Ще те тонизираме, хайде Марти.
[18:04:24]Димов: Обърках се. Къде ще ходим??
[18:04:30]Аз: Ами да хапнем и на филм.
[18:04:44]Martin: Ako hodite w Happy 6te doida
[18:04:48]Аз: Йес!!!! :)))))

И пак се озовахме там. Вечерта мина много добре и доста изненадващо. Тъкмо си спомняхме студентските години, които не са много далеч, клюкарствахме кой как се е реализирал и – хоп!- една приятелка срещу нас. Ще ни настанява в Happy. На уики-токито веднага се свърза с колегата си, отговарящ за по-високия сектор в ресторанта,  да ни даде много хубава маса и ни съпроводи до стъпалата. Всичко беше много хубаво, както винаги – хапнахме, пийнахме, но не успяхме много да поговорим с нея. Знаех, че беше почнала работа там преди доста време, но не вярвах, че амбициозно момиче като нея толкова много ще се задържи на това място. Пък и тогава беше сервитьорка, а сега очевидно заемаше друга позиция.

Както и да е… Хванахме късната прожекция на „Лудият Макс” и доста се забавихме в Мола. На излизане обаче я засякохме отново, точно когато  си тръгваше. Определено беше след полунощ и заведението затваряше. Имахме възможност да поговорим и след приказките как си и какво става, тя с блеснала усмивка каза, че всичко е много хубаво при нея има – добра работа, омъжила се е и планират дете. Сега си чака таксито, което било подсигурено от фирмата, да я закара у дома!!! Започнахме да се шегуваме с Hаppy – явно е добра в работата си, че чак й пращат такси, но тя само вдигна рамене и обясни, че всъщност това се отнася за всички служители. Особено за късната смяна. Фирмена политика. И така разговорът се завъртя около това защо е останала в Hаppy. Имала много добра заплата, която освен всичко се happy_girlsопределяла и от цялостната заработка на заведението, от различни бонус програми, от оценяване, което се извършвало през определен период от време. Каза, че за това време единствено е израствала и сега е част от така наречената програма „Лоялен служител”.  Възползвала се от ваучери, които Happy осигурявало посредством партньорите си за реклама. Радвала се на цели 60% отстъпка от храната в ресторанта, докато е на работа, и 25% когато не е. А най-хубавото е, че когато се отвори свободна позиция всеки един работник е свободен да кандидатства за нея. Така тя от сервитьорка се превърнала в нещо като началник на екип.

Честно казано бях много изненадан от нещата, които научих. Изглежда Happy са доста по-голяма верига отколкото обикновените хора смятат – освен в България има ресторанти в Испания и още 8 бранда -Captain Cook, Candy Club, Happy Sushi, Sasa, Happy Delivery, Staro selo, Industrial Catering, Sky Cafe. Прави голям оборот и мотивира служителите си с редовни заплати, различни програми – за студенти, сезонни работници и други, както и множество социални благинки.

Затова и днес реших да го напиша. Радвам се, че има фирми, които толкова европейски се отнасят към служителите си. А това се отразява на мотивацията им за работа, рефлектира върху  обслужването и прави нас, обикновените клиенти, доволни.

И така… тръгнахме да се прибираме пеш, защото сме наблизо, а нейното такси пристигна. И тя потегли.  Към някой квартал. В противоположна на нашата посока. Замислих се – всички ние поемаме в различни посоки. Някои работят по специалността си, други наследяват бизнес, а трети поемат в област, където израстват без дори да са го планирали. Но както каза тя – важното е да си постоянен и упорит и тогава виждаш, че си е струвало, а после просто не искаш да си тръгнеш, защото това, което ти се предлага е доста по-добро от това, което първоначално си очаквал. Като в живота – никога не знаеш какво ще ти поднесе.

Макар темата да е не е много актуална, искам да ви кажа, защото се сетих да пиша по нея. Като начало искам да спомена, че нямах отношение към случващото се. Признавам, че се замислих по този така морален казус, когато го раздухаха медиите, но като мъж ми остана малко в периферията на съзнанието. Докато преди няколко часа в едно кафене наистина не видях майка да кърми детето си.

Бях в шок – не успях да сваля очите си от там. Гледката ме подразни. Честно. Ето защо. Първо, ако беше моята жена с моето дете в домашни условия най-вероятно щях да съм възхитен и много умилен от гледката. Но тази беше чужда и не ми беше никак приятно. Второ, ако моята жена кърмеше на обществено място, насред толкова много хора, бих й се развикал да си прибере гърдите, защото не искам други хора да ги виждат, освен мен, макар в момента да са ми забранена зона, заради детето. И макар с покривало, уверявам ви, пак се вижда. Кърменето не е хранене, както ние – по-възрастните, го правим. Макар да е биология, естествено, натурално, както при всички други бозайници на земята, при нас то е морализирано от порядки, които сами сме си създали. Все пак ние не сме какви да е бозайници и имаме разум, който ни пречи да ходим голи, както животните, или да се съвкупяваме където намерим, което също си е биолология и естествено нещо, нали? И макар сега най-вероятно да роптаете срещу мен, аз все пак държа да отбележа, че това естествено нещо, в морализираното ни общество е нещо интимно.

Продължавам нататък. Както се досещате, веднага след като пред очите ми се разкри гледка на кърмеща жена в кафене, заех позицията ПРОТИВ да се кърми на обществено място… изобщо. Макар кърменето само по себе си да съдържа някаква красота, то за околните е някак смущаващо. Жената беше прикрила отгоре гърдата си и беше прихванала бебето, но от откритата част на кръста й се подаваше плътта на скоро раждала жена, която определено не беше тренирала. Но и да беше някоя красавица и гледката да беше зашеметяваща – пак не ще ми бъде комфортно да се чувствам притеглен и зяпащ като младеж, който не може да се контролира.

Трето – зная, че майката е в майчинство. Не бих искал да скучае у дома, но и прекаленото заседяване по кафетата не е нещо, което ме привлича. Ако беше моето дете да го мъкне все по Молове и кафета, със сигурност щях да й се скарам. Да излезе сутрин за час-два и следобед за толкова време – ок.  И ако досега не ме бяхте линчували, със сигурност вече ще ме и ще си кажете, че това, което пиша може да го напише само един неразбиращ, налагащ мнението си мъж. Не, напротив, пиша го като един обикновен човек, на когото тази гледка му прави определено впечатление. И също като загрижен баща и съпруг, и точно като такъв ще запитам майките, които отстояват правата си да кърмят в Мола/кафето/ обществено място – кърменето ли отстоявате, или личната си свобода да висите по-дълго в кафетата, или нежеланието да се преместите в стаята за кърмене за необходимото време? Защото определено не правата на детето са засегнати, а вашето нежелание да спазвате някакви обществени норми.

Мнозина, когато чуят Силиконовата долина, си мислят все едни такива галещи очите неща. Да, обаче в действителност, това не е съвсем така.

siliconvalley_USAСилоконовата долина е една много популярна местност в региона на залива на Сан Франциско в Северна Каролина, чието име на български се дължи единствено на объркване в превода. Всъщност известната Силиконова долина е Силициева. Името идва от химическия елемент силиций, чието изписване на английски е  “silicon” и не трябва да се бърка с полимера силикон, който пък се пише “silicone”. Ето как една незначителна буква “е” може да предизвика бъркотия в разбирането в цял един език.

Грешката обаче има множество основания да се задълбочи. От една страна това е първото споменаване на фразата от американския предприемач Ралф Верст, който нарича така индустрияланата част на града Сан Хосе, където се намират най-големите предприятия за компютри, електроника, хардуер и софтуер. Там се разработват и произвеждат огромен брой силициеви чипове. След това Дон Хофлър, журналист и приятел на Ралф Верст, използва названието за поредица от икономически статии в икономически журнал. Оттам названието се популяризира и прави този регион така известен.

Уви, в България с доста подвеждащо име. Че кой би предположил икономически термин?

Чували ли сте за сайта TED.com? Ако не сте, препоръчвам ви веднага да поправите тази грешка. Това е (по мое мнение) най-полезният сайт за видео споделяне, на който можете да попаднете в днешно време.

Всъщност TED е платформа за презентиране на вдъхновяващи идеи, които заслужават да получат по-широк публичен отзвук. Лекторите, които са изнасяли презентации, са световноизвестни личности, сред които редица нобелови лауреати, публични лица, бизнесмени, учени, изследователи и др. Може би ще привлека вниманието ви, като наредя сред тях имената на Бил Гейтс, Ал Гор, Бил Клинтън, Джейн Гудол, Малкълм Гладуел, Ричард Докинс, Джейми Оливър, основателите на Google и още много други.

565px-TED_wordmark.svgПротивно на първоначалната асоциация, името TED не е собствено, а абревиатура от Technology Entertainment and Design. Всъщност организацията е основана през 1984 г. като фондация с нестопанска цел, насочена към “идеи, ценни за разпространяване”. Първоначално презентациите, които се представяли, били  съсредоточена към по-технологични теми и свързани с информатика и дизайн. Това е обяснимо, защото до 1990 г. годишните конференции на TED се провеждали в Монтерей, Калифорния, а както знаем Силиконовата долина също се намира в Калифорния. Постепенно обаче темите на презентациите се разширяват все повече, а мястото на провеждането на конференциите се мести в Лонг Бийч и Палм Спрингс в САЩ, както и на места в Европа и Азия.

От 2006 г. много от лекциите на TED са безплатни за гледане на сайта им и се радват на небивал успех. Постепенно биват превеждани на различни езици, така че да са достъпни за повече хора навсякъде по света. На този линк можете да разгледате част от онези, които са с български субтитри. По правило лекторите имат макс. 18 мин., за да представят своите идеи по най-интересния начин на публиката. Има и по-кратки презентации, но ви гарантирам, че всички са интересни.

Определено, гледайки тези клипове, ще обогатите общата си култура много повече, отколкото с редица други видеа, достъпни в youtube.

1406040703759

 

 

 

 

 

 

 

 

Хората непрестанно трябва да инвестират в себе си. Винаги съм вярвал и продължавам да твърдя, че ако искаме да успеем в живота, е необходимо непрестанно да се развиваме, да придобиваме нови умения и да се самоусъвършенстваме. Един от най-добрите начини, чрез които да постигнем тази цел, е, като изучаваме чужди езици. Оставям настрана английския, който всеки уважаващ себе си човек, трябва да владее поне на прилично ниво. Останалите чужди езици, върху които можем сериозно да помислим, по мое мнение са долуизброените.

Испански – от една страна е самата Испания, която не е бедна и далеч не е страна без перспектива. Освен това не са за пренебрегване испаноговорящите хора в Америка, които навярно са много повече, отколкото предполагате. А да споменавам ли Мексико, Аржентина, Чили, Перу, Колумбия и Венесуела?

Руски – знам, че много млади хора са настроени отрицателно спрямо руския език, но кой каквото ще да мисли и да казва, факт е, че Русия е сериозна икономическа сила. Освен това руският е говорим в много от постсоциалистическите страни.

Китайски – труден е, сложен е, дори е непонятен за мнозина от нас, но Китай е мощна и все по-мощна сила. Много български фирми внасят стоки от Китай или водят преговори с китайски фирми. Същевременно представете си колко са българите, които имат дори и бегла представа от този език. Не са много…

Немски – може да е груб като звучене и с трудна граматика, но немският си е немски, а Германия си е Германия. Икономиката й е мощна, а страната е световен лидер в не едно отношения. Да не забравяме също така и немскоговорящата част на Австрия.

Аз съм млад човек в началото на 20-те си години. Както биха казали по-възрастните: целият живот е пред мен. Тепърва ми предстои да се реализирам професионално т.е. да работя нещо по-сериозно от сезонна и ниско квалифицирана дейност. Аз съм човек с амбиции. Имам предначертан план в главата си, който следвам неотклонно, съсредоточено, старателно и се надявам някой ден да го осъществя. Може би именно това е най-хубавото на възрастта, в която съм сега. Имам толкова много възможности, толкова широко поле за изява, толкова пътища, по които мога да поема. Запознавам се с хора, забавлявам се, обогатявам се.

Каквото и да предоставя живота на мен или на вас обаче имам една теза, която винаги ще защитавам. Всяка възраст има своите предимства и недостатъци. Няма перфектен житейски момент, няма и най-лош. Всичко е въпрос на перспектива и виждания. Ето ви няколко примера…

url

Аз може и да съм млад и енергичен, да ми предстоят редица важни неща, но същевременно всеки ден ми е несигурен, все още търся себе си. При мен има твърде много въпросителни. Докато успея да си подредя приоритетите, току виж съм стигнал 30-те. И именно в това смятам, че е най-голямото достойнство на тази възраст. На 30 вече си зрял и отговорен човек, угаждаш си повече, защото си по-добре финансово осигурен. Може би имаш семейство, а може би нямаш. Няма значение, защото сам за себе си си избрал как искаш да живееш и какво те прави щастлив.

Когато след време влезеш в категорията за “средна възраст”, какво толкова? Нищо. Малко си остарял, но пък децата ти вече са пораснали и могат да се грижат за себе си. Изведнъж ти се отваря повече свободно време, което да оползотворяваш за собствени нужди и изгоди.

Единствено се надявам, че някой слънчев ден, когато настъпи време за моята пенсия, ще имам възможност да си поживея свободно и щастливо. Това ще са годините, в които ще изчета всички книги, които не съм успял до тогава. Ще направя равносметка за постигнатото и ще се радвам на семейството, което съм създал, и което вече има собствено семейство.

Виждате ли? Винаги има нещо положително, което да открием. Просто са ни нужни очи, за да го видим.

“Името ми е Ишмаил.” Или пък не е.

Името му е Крис Хемсуърт, а когато Крис е в морето, всяко същество трябва да трепери от страх. Екранизацията по познати мотиви от романа на Херман Мелвил “Моби дик”! – веднага ще си кажете вие. Всъщност не. Макар трейлърът много да напомня това, филмът, който очакваме през декември 2015-та, е базиран върху историческата биографична книга за китоловния кораб “Есекс” на писателя Натаниел Филбрик, публикувана през 2000 година. Лентата обещава да бъде забележителна.

В този сюжет огромното чудовище безспорно е налице, но го няма сакатият и озлобен капитан, чиято едничка страст в живота е да го преследва. На негово място е бившият Тор, но този път е заменил чука с харпун, а единствената му цел е да оцелее и спаси екипажа си след корабокрушение, предизвикано от морския гигант.

Как се е родила една легенда ще разберем от американския режисьор Рон Хауърд (“Аполо 13”, “Шифърът на Леонардо”, “Ангели и демони”, “Красив ум”).

Категории

Връзки

  • None found