Имахме един супер изпълнител, който разцепи всичко с интерпретацията си на песента на Азис. Как можеш изобщо да забравиш Тома след такова представяне. Момчето спечели Music Idol и го продуцираха за един албум. И това ли беше?

Проблемът в българските формати е, че все има нещо, което не е точно както трябва във финален план. Обещават ти много, но след края се оказва, че има някакви други уловки и изисквания, които не са били предварително споменати. Така съм чувал, така си ми казвали познати, които са приятели на победител. Което си е доста близка информация и не се осланя на празни слухове.

След като спечелиш реалити формат, те канят в предавания, по-известни правят клип с теб, имаш една-две нови песни и за всичко останало се бориш сам. Пари не валят, известност – няма кой знае каква, ако не станеш член на вече популярна банда, ако не си много, ама много пробивен.

Тома наистина се оказа, че е герой. Може повечето хора да не са го слушали, но той има няколко създадени песни и цял нов албум. Продължава да свири с момчетата си и лесно ще намерите негови участия  и негова музика, ако слушате рок. Въпросът ми е обаче – защо изобщо трябва да се търси? Рокът си е супер и трябва повече да се рекламира в България. Иначе как ще излезем от популярната култура, която ни залива с универсални мелодийки и промиващи мозъка ритми.

За финал слагам Тома, но не с “Герой”, а със “Сам на света”.

В една връзка трябва да се правят много компромиси. И това означава, че все пак някой от вас трябва да е по-толерантен от другия. В много отношения това е мъжът. Той трябва да е, защото неговите нерви и търпение са много по-изопнати от тези на жената. На жените им е по-лесно да свикват с мъжките ни привички, тъй като подсъзнателно ги смятат за нещо готино. Сигурен съм, че е така, иначе защо ще е цялата тази работа с еманципацията и защо жените толкова много ще искат да приличат на нас мъжете, че чак ни подражават. Ето, например – да гледат спорт, да ходят на фитнес, да имат отворени връзки и така нататък.

За всички е ясно, че жените се оплакват, когато ние си гледаме мачовете. Но всъщност ни се кефят.

her and hisНие мъжете обаче никак не харесваме турските и индийските сериали, клюкарските предавания и готварските канали. Умира всяка частица от нас, когато жените започнат да плачат, да се възмущават или коментират, а после да искат от нас нещата, които се случват по сериалите, искат да ги прехвалваме за дрехите, да забелязваме специалната подправка в яденето и така нататък.

Както и да е – заради моето момиче се жаля да гледам по някой и друг сериал и предаване, признавам. Някои не са такава боза, но винаги заспивам или започвам да си правя нещо друго. Но почти издържам. Обаче заради проявеното търпение не мога да не се ядосам, когато жената започне да протестира, когато аз си гледам мачовете или друго състезание по някой спортен канал. При това да ми казва, че този спорт е въздух под налягане, а след това да ме пита заинтригувано какъв е резултатът… е, това вече не мога да го разбера.

Както и да е… мачовете или турските сериали? Според мен изобщо не трябва тука да има избор. Тайната на съвместното съжителство е по един телевизор или устройство за всеки. Това е!

Човекът и играта

Posted on 4 Jan 2016 In: Персонални

“Човекът е напълно човек, само когато играе.” Думите на Шилер “красят” стадион “Васил Левски” и затова сме свикнали да ги възприемаме само в контекста на играта, в смисъл на спорт.

Но модерни и не чак толкова модерни проучвания казват и нещо повече – човекът наистина се чувства човек, когато играе. При това се има предвид игра в класическия смисъл на думата.

playing peopleДоказано е, че играенето при децата е начин да се опознава света и да се изграждат матрици на ситуации, но и да се излиза от познатото статукво. Децата учат, но и се забавляват и затова са винаги в добро настроение. И при възрастните хора би трябвало да е същото. Всъщност ние порасналите сме позабравили да се забавляваме и именно поради тази причина по-често попадаме в зоната на депресиите или ни обхващат лоши настроения. Заживели сме в рутината на реалността и често не знаем дори как да се забавляваме. А това е важно, за да имаме по-добър живот.

Да играеш е една особена функция на мозъка. Това е извършване на физическа или интелектуална дейност, организирана по някакви правила, социална и индивидуална или колективна. Няма смисъл да обяснявам всяка една от думите по отделно. Същественото в случая е, че играта оказва влияние върху поведението, оформя ни емоционално и спомага за здравословното ни развитие.

Здраве ли, ще попитате вие, къде в една игра на асоциации, например, има здраве? Ще отговоря незабавно. Здравето не се определя само чрез извършването на някакъв тип спорт. Всъщност здравето е съвкупност от нашето физическо и психично състояние. А психичното ни здраве е свързано с усещането за щастие. Когато сме щастливи се храним добре, усмихваме се повече, организмът ни отделя хормони, които помагат цялостното функциониране на тялото ни. Когато се забавляваме и играем ние отвличаме вниманието си от лошите мисли, разсъждаваме, произвеждаме допълнителни положителни емоции и дори похапваме сладки храни докато го правим, което повишава кръвната захар и ние отделяме ендорфин.

За финал ще кажа: Играйте хора, за да сте пълноценни човеци!

Живот на педал

Posted on 13 Dec 2015 In: Персонални

Само този месец съм навъртял няколко стотин километра. То не беше пътуване за Никулден, то не бяха уикенди с приятели, да не говорим, че от работа ме изпращаха в командировки. Истината е, че обичам да пътувам и това е нещо, което по някакъв начин ме облагородява. Единственото, което не харесвам, е идеята за взимам много километри наведнъж.

road-tripping-with-Smart-DestinationsМога да живея на педал много дълго време, ако до мен има някой, който да споделя пътуванията ми, естествено. Обаче основното условие е, че искам да пътувам спокойно и с наслаждение. Ето как си го представям. Ставам сутринта когато си пожелая и тръгвам, когато се подготвя. Гледам на картата какъв е маршрутът на пътуването ми и какви градчета, паметници или други малки находки има по пътя. Спирам на забележителности, обядвам в ресторантчета, спирам по кафета, когато ми харесва и за колкото време ми се иска.

Последният път ходих в Хасково. Тръгнахме с компанията сутринта към 10 часа и… спряхме на Белово, след това спирахме в малки селца за вино. Обядвахме в Пловдив, после ходихме до Асеновград на кафе. След това посетихме Араповския манастир и едва след това пристигнахме в Хасково.

Ето така обичам да пътувам аз – да се наслаждавам на природата, да съм спокоен и да си създавам само положителни емоции.

Моят девиз в живота е “Бързай бавно”. И го следвам.

А вие как обичате да пътувате?

Омръзна ми животът постоянно да ми поднася лимончета и аз да трябва да правя киселото по-поносимо.

През последните няколко дни чета приложна психология и се ровя в мъдростите на различни народи по света. Установих, че метафорите за живота си ги правим самите ние. Ако за някои животът е лимон – кисел и не много приятен, то те са склонни да го преглътнат в този му вид, или да го трансформира в нещо по-приятно.

Аз обаче предпочитам да мисля, че животът ми поднася бисквити, защото в бисквитите може да се вложи същата символика. Какво ще правиш с бисквитата – тя е обикновена, ронлива… може да приседне на някого, може да бъде питателна, но не достатъчна. Затова какво ще правиш с нея си е изцяло твое решение.

С бисквити най-обичам да експериментирам аз. Дори най-обикновените бискви „Житен дар“ могат да се превърнат в истинско кулинарно удоволствие за душата.

salt biscuits4И така… ако животът ми поднесе бисквити,…

… ще ги намажа с шоколад;

… ще ги потопя в мляко;

… ще ги ползвам за фитнес закуска;

… ще споделя с приятел;

… ще направя торта (малко сложно, но ще опитам);

… ще ги хапна с кафе;

… ще раздам на случаен гладен на улицата;

… ще гарнирам с плодове…

Вариантите са толкова много, че ми се приядоха бисквити и смятам да отскоча до магазина да си взема.

И понеже съм новатор в готвенето – тага де, готвя, но по-обедни неща – ориз, месо, яйца…такива – ще ми е от полза всяка идея с рецепта с бисквити. Обаче моля да е по-подробничка, че да се ориентирам по-бързо, че ако ми кажете например „натрошават се и разбъркват с масло“ ще има да се чудя как точно се натрошават, как точно се разбъркват – с шпатула ли, като крем ли трябва да стане?

Хубав ден и позитивни бисквити…опс, мисли 😉 ви пожелавам! Поздрави от ваш Стоян.

Всичко ми е наред!

Posted on 30 Nov 2015 In: Персонални

ok-buttonСтавам тази сутрин, кафето ме чака готово и ароматно. Взимам топъл душ, закусвам набързо, излизам. Старецът, който всяка сутрин разхожда кучетата си пред блока ме поздравява и ми казва, че ми е наглеждал колата. Гонело го едно безсъние от известно време, та стоял все до прозореца и чакал да се разбуди градът. Пък и апартаментите са с гледка към Витоша, така че има какво да зяпа. Изгревите са много хубави, защото първо слънцето огрява източните склонове, след това плъзва надолу и оцветява всичко в лилаво и резида.

Качвам се на колата и хващам зелената вълна по Стамболийски. После се смеем с колегите над вчерашните спортни новини и споделяме колко сме горди с Григор Димитров. Денят се ниже бързо преди обяд. Хапваш добре в приятна компания, все едно си излязъл на кафе с приятели в почивката. Следобедът винаги е малко по-натоварен, особено като си млад и имаш само 1-2 години трудов стаж в живота си, но като се чуеш няколко пъти с приятелката ти, която след дневните си задачи била минала през мола и си купила нещо секси, как да не се усмихнеш. Прибираш се у дома и те посреща с мила усмивка. Усещаш, че съжителството ви води в добра посока. Проверяваш си сметката – заплатата ти е преведена. Намаляваш климатика – времето е топло и няма защо да стои включен цяла вечер. Вечеряш и излизаш с приятелите на по питие. Ех, че хубав делник!

Дам, всичко ми е наред. И не защото всеки ден е като днешния, или защото нямам никакви проблеми. Не. Просто гледам да съм психически устойчив на нещата и да виждам само хубавото, което ми се случва. Това е въпрос на мислене, разбирате ли? Сутринта може да съм попаднал в 15-минутно задръстване, но фактът, че все пак като излязох на Стамболийски хванах зелената вълна, ме кара да се чувствам доволен. Преди обяд шефът може да е бил навъсен, но и фактът, че времето преди хапване тече по-бързо ме кара да се радвам. Следобед винаги се работи повече и е по-трудно, защото ни се доспива, но като знаеш, че вечерта имаш планове, си мислиш за тях и ти става много хубаво.

Заплатата не е най-голямата, но закърпваш положението и си щастлив. Университет не пречи на работата – още по-добре. Животът е прекрасен на 22!

big_man_and_a_cat__by_aenaluck-d5gobnmНетипично. Мъж и котка. Но защо не? Макар блогът ми да не е от онези розови дамски странички, и тук могат място да намерят котките. Всъщност е мит, че котката е типично женско животно. Голата и срамна истина е, че мъжете имат повече нужда от котка като домашен любимец, а жените  – от куче. По простата причина, че мъжете се нуждаят от повече гальовност, а жените – от лоялност.

И така самотни господа, ето ви 5 странни причини да си вземете котка:

  1. Котката не може да ви носи бирата, но затова пък ви чупи чашите, което спестява миенето им. Когато котката унищожи 2 или повече чаши, се сещате колко е хубав живота, когато имате пластмасови. Никакво миене и никакви притеснения за парчета стъкла. Плюс това са повече в комплект и са по-евтини;
  2. С котка никога не закъснявате за работа. Макар подбудите й да са чисто егоистични… хм – добре за вас;
  3. Котката учи да сте малко егоисти – да отделяте повече време за следобеден сън, да се глезите повече и да не си давате много-много зор. Все пак животът е един и ако започнете от сега да вдигате кръвно за щяло и нещяло, едва ли ще успеете да го изживеете;
  4. Котката учи на повече отговорност към някого, различен от вас – да нахраните, да обърнете внимание, да погалите, да си поиграете с нея…
  5. Котките ви правят по-наблюдателни и по-добре поддържащи дома си. Почистването не ви е силна черта, но с една котка… всичко се променя. Често без ваше желание.

Обмислете тези пет неща и ще видите, че не греша. Ето как една котка може из основи да промени живота ви, при това да ви подготви за съвместното съжителство с жена. 🙂

“Марсианецът” се оказа един доста симпатичен филм. Лек и интересен, при това без излишни ужасии и хиперболизиран екшън, което го прави и доста подходящ за жени. 😉

Историята разказва накратко онова, което показва трейлърът. По време на първата човешка мисия на Марс се извива силна марсианска буря, която кара експедицията да съкрати престоя си и да се отправи обратно към Земята. Един от астронавтите претърпява злополука и останалите от екипажа го оставят, мислейки го за мъртъв. На следващия марсиански ден обаче той се събужда пострадал, но жив… и сам. Ще трябва да се опита да оцелее сред пустошта толкова време, колкото ще отнеме спасителната операция.

Това, което трейлърът само загатва, е невероятно интелигентния хумор, който самият Деймън ръси по време на самотния си престой. Много добре се връзват и научните постижения на човечеството, които Мат използва, за да остане жив. Чудесни и хитроумни са решенията, които прилага, за да поддържа контакт със Земята.

За жалост няма как да ви разкажа всичко с дозата хумор и любопитство, което предизвиква филмът. Затова ще ви препоръчвам да го гледате като едно приятно прекарване на 2 часа и 20 минути. Оставям ви в компанията на избран момент – прелюда към доста колонизиращ престой на Марс.

helloweenНаближава един от най-големите католически празници. Подчертавам думата “католически”.  Нощта между 31 октомври и 1 ноември е истинско преживяване, свързано с много забавление за народите в Западния свят. Всички сте запознати с традициите на Хелоуин, така че е излишно да ги споменавам.

Бонбони или пакост?

Този рефрен се пренася от къща на къща и всяко семейство раздава лакомства на дегизираните деца. Но по-зрелите хора също се маскират, създават си много настроение. Маскарадът е много разпространен начин на отбелязване на празник. В слагането на маската се крие символика, но има и дълбок психологически смисъл. Ето защо, още от прастари времена закриването на лицето се е смятало за много специален ритуал, чрез който се осъществява връзка на спиритуално ниво.

Всеки би искал да бъде друг. Децата живеят със своите герои, а възрастните също се възприемат като определен образ, или по-скоро типаж. Бонбоните и украсата са сладкият елемент, който подсказва, че става въпрос за тържество. А на различните безобидни пакости не трябва да се сърдим, а да ги приемаме като част от вечерната игра в нощта, когато всичко е позволено.

Хелоуин в България

Приемствеността на красиви празници, свързани с някакво забавление – какъвто е и случаят със свети Валентин, всъщност не вреди на никого. Тук никой не приема празника като религиозен, а по-скоро като Международен ден на любовта (Денят на влюбените) и Международен ден да се гони злото (Хелоуин). Но някои с право не ги харесват, тъй като в същината си те са чуждоземски.

А сега да погледнем от друг ъгъл: Ако се взрем по-внимателно в Хелоуин ще видим, че въпреки забавлението от маскарада, естеството на празника изисква да се маскираме в страшни същества, за да плашим. И това е дразнещият елемент. Нали ние в България си имаме кукерство и кукери. Те обаче не придобиват толкова голяма популярност, поради настъпването на западната култура, която показва филми и издава книги с вещици, вампири и зомбита и ни изтъква колко гот е да сме им фенове. Да не говорим за готик стила, който все повече навлиза сред младите. За това да се празнува Хелоуин е своеобразно предателство, точно поради причина, че по този начин – възприемане на модерното, се забравя родното и традиционното. Но пък на кого да се сърдим за това, че тези страни знаят как да си правят ПР, докато ние не популяризираме нашите културни ценности. Не е тяхна вината, че масово младите харесват и чуват за западното, отколкото харесват и се забавляват на родното. Тогава да се сърдим ли на нашите младежи, че харесват празника?

Има обаче една причина, поради която не е много добре да се празнува Хелоуин. Това са сладкишите. 😉 Прекаляването с тях не води до нищо добро. Затова по-добре си стоите у дома. Ходете да гледате кукери и на 1-ви ноември си спомняйте народните будители 🙂

Лека вечер, приятели!

Пазете се на пътя!

Posted on 9 Oct 2015 In: Персонални

Мнозина НЕ искат или НЕ вярват, че точно това ще им се случи на тях. А може би си мислят, че ЩЕ им се разминат глобите и санкциите, ако предизвикат пътно транспортно произшествие.

car on roadПо вина на телевизията станахме свидетели на много катастрофи през последните няколко седмици. Камерите ловят престъпления на пътя подобно на радари. А ние възмутени цъкаме с език. Сигурен съм, че катастрофи винаги са ставали, но напоследък това, което и медиите (с които рядко съм съгласен, но сега е така), а и блогърите, и всички хора в социалната мрежа, които шерват постоянно публикации за това, се опитват да кажат е просто ВНИМАВАЙТЕ.

Точно защото се говори къде и по какви причини постоянно се случват катастрофи, бихме си помислили, че шофьори са си взели поука. Уви – не!

Една голяма част от катастрофите стават по невнимание. При това положение бих казал, че ако не си добър шофьор или пък си млад водач зад волана, просто не излизай на магистрала, докато не се почувстваш напълно готов за това. Ако пък много ти се налага да пътуваш – карай с повишено внимание, не изпреварвай и нека си плътно в дясната лента, за да не пречиш на бързодвижещите се автомобили.

Понякога обаче не младите, а именно шофьорите с повече опит стават причината за сблъсък. При тях има самонадеяност. Затова си позволяват да се движат бързо, да правят рискови маневри, просто защото вярват, че ще се справят при всеки случай много добре. Може би винаги са се справяли, но белята става само веднъж.

Друга голяма част от случаите са предизвикани от шофьори под влияние на случки, събития или вещества. Не случайно казват – не сядай ядосан зад волана, когато си уморен – слез и си почини, ако имаш главоболие -отбий отстрани, не карай пил или използвал наркотици.  Добрата новина е, че вече има хора, които спазват това. Има дори фирми, които предлагат шофьор, който да закара и теб, и колата ти до дома, когато си се почерпил. И все пак остават и такива, които решават, че точно когато не се чувстват най-добре, всъщност тогава са най-силни и пробват да влязат в ролята на Вин Дизел

Има случаи на инциденти, които са чиста случайност. Такива, които просто се случват – неочаквано заледен път, мокър остър завой, секунда невнимание, защото нещо се случва отстрани на пътя, техническа неизправност на автомобила, дупка на пътя… За жалост не всички катастрофи могат да се предотвратят.

Хора, когато нещата зависят от вас, старайте се да пазите себе си и околните на пътя. На всеки всичко може да се случи, затова не бъдете самонадеяни и карайте възможно най-внимателно, като мислите за хората, които ви обичат и хората, които обичат отсрещния водач.

Този пост не е провокиран от никое конкретно събитие, излъчено по телевизията. Това е размисъл сред редицата репортажи и публикувани статии през последните месеци за различни пътни произшествия. Вярвам, че един ден и колите ще станат по-сигурни, и шофьорите ще станат по-дисциплинирани и отговорни, но и пътищата ни ще станат по-добри, а сервизите по-читави.

Категории

Връзки

  • None found