Планината не е много дружелюбно и гостоприемно място през зимата. Като изключим ниските хижи и селища, които предлагат писти за ски и сноуборд, красотата на заледените гори и дървени къщички с огромни камини и няколко тона греяно вино, да се правиш на алпинист на по-високи дестинации не е добра идея.

1285398010-1Но пък не са малко мераклиите, готови да се изправят срещу силата на природата и да поставят лични предизвикателства към себе си. Едни приятели много активно ме навиваха да споделя с тях приключението наречено „Козя стена” и то съвсем в началото на март. Нека първо поясня, че тази уникално красива хижа, кацнала буквално на ръба на Средна Стара планина, е на някакви си нищо и никакви 1562 м. надморска височина, до които не стига автомобил, а имаш едно 3-4 часа преход в снежна преспа натам. Та аз отказвах упорито и докато моите другари – планински юнаци, планираха да се подвизават из Балкана, аз щях да отскоча до Копитото единия ден от мартенската почивка – разходка, която най-вероятно на тия партизани щеше да им се стори доста скучна, а през останалите дни да мързелувам на воля и да си отспя. Да, но не било писано.

След като все пак обмислих нещата много внимателно, се навих на малкия преход, който бяха планирали. На половината път честно да си призная щях да се откажа. Нямах четири копита като козите, нито девет живота като котките. С бавния си ход бяхме подобни на стадо овце, които имаха два пътя пред себе си – един, съмнителен, към хижата и един, сигурен, надолу по склона. Макар пътеката да не е стръмна през лятото, през зимата си беше направо страшна.

С голям ентусиазъм прегърнах вратата на хижата и хижаря. Вечерното пиене и нагъване обаче си заслужаваше. Весела компания, много вътрешен хумор, няколко бутилки вино си казаха думата и дори забравих, че си бях пожелавал да мързелувам у дома.

В крайна сметка се получи много по-добре от очакванията ми. Ваканцията като цяло си я биваше. А спането може да почака до пенсия. 🙂

Жените отдавна взеха категоричното решение да се правят на мъже. Не само ни обуха панталоните, наместиха се в колите ни, но и откраднаха напитките ни.

Уискито си беше силно мъжко питие, но ето, че днес жените решиха да се конкурират и с вкусовете ни.

Преди време бях попаднал, четейки една или друга статия с препратка към текст, където пишеше какви са жените, според алкохолните им предпочитания. Не се зачетох, защото мисля, че такива статии са глупости. Ако пиела не знам какво си – била силна и независима, ако пиела друго – авантюристка и темп подобни.

dewarsЗнаете ли какво – забравете подобни глупости! Ще ви кажа какво ние мъжете мислим като видим жена да пие бира, уиски или ликьор. Първо, всичко зависи от мъжа. Ако аз съм уиски-човек и някоя мацка иска да ме впечатли като ми демонстрира колко е яка да ми напива уискито – няма да го приема добре! Много си личи, когато някоя се опитва да флиртува по този начин. Но ако независимо от мен си поръча уиски и се държи без желание да ми показва каквото и да било, то това би ми направило добро впечатление. Значи мацката държи на алкохол, зряла е, знае какво иска, може би е доста темпераментна, но определено волева. Все пак уискито е твърд алкохол за твърди хора – значи добре й понася. Точка. Никакви хороскопи, никакви психологически анализи.

Ако обаче съм бирен човек и ходя по рок заведения, момиче, което пие бира, просто ще възприема като момиче, което консумира съответния алкохол по подразбиране, без да му мисли много. Лека напитка, освежаваща, все пак съдържа някакво количество алкохол. Нищо особено.

Ликьор и вермут, бейлис и какви ли още сладки напитки са класика за една дама. Или жената иска да покаже, че принадлежи към някакъв социален кръг, или се заплесва по фейсбук рекламите, които казват „Пий бейлиз и бъди с характер!”,  или просто не си пада много по алкохола, защото не харесва вкуса му. Ако по принцип не пие много, за да се забавлява на заведение, ще предпочете сладките алкохоли. Ииии край.

Без сюжети, без статистики. Все пак сме отишли да се забавляваме, а не да си правим психологически портрет по питиетата. Всеки да си пие каквото му харесва!

Кръгло, като лед

Posted on 25 Feb 2015 In: Персонални

ice_ball_close-upВсичко тече, всичко замръзва, всичко се променя. Днес дори ледчетата за напитки се ъпдейтват. Новата кръгла форма обаче не е просто плод на нечия фантазия. Положително едрите топки лед изглеждат много аристократично в уискито или рома, но идеята за тяхното създаване е съвсем друга – научна.

Всичко се свежда до познатата ни физиката. Простото явление топлоотдаване обяснява защо облата форма е за предпочитане пред квадратната. Първо, тежките квадратни ледчета потъват бързо на дъното на чашата. Бързо охлаждат течността като отдават от по-ниската си температура и бързо се топят. След известно време няма какво да поддържа питието студено и ще се наложи да се добави още лед. Кръглата форма обаче позволява на леда да не потъне, а да плува по повърхността. След като отдаде от ниската си температура от долната, потопена страна леда се завърта и започва да отдава от тази половина, която досега е била отгоре. Така се топи по-бавно, а питието остава студено за по-дълго.

На много места можете да намерите кръгли форми за лед. Те са обикновено пластамсови с по три или шест гнезда. Малко по-скъпи са от традиционните, но определено си заслужават. Освен това с красивия си вид е добър начин да впечатлите близки и приятели.

reading on busОткакто имам собствен автомобил рядко ми се налага да ползвам градски или междуградски транспорт изобщо. Но когато това се случва любимото ми занимание, вместо да си играя игрички на телефона и да гледам епизоди от сериала, който следя, на лаптопа си, е да чета. В четенето има нещо много интимно. Облягам се на страни на седалката на автобуса и докато трае пътуването вече съм отметнал едно 70-80 страници. Същото е и с возенето в метрото. Преди се качвах почти от последна спирка и пътувах към 30-тина минути до университета. Идеално време да отметнеш една глава.

С четене времето минава неусетно. Освен това книгата буквално те изважда от реалността. Така те поглъща, че понякога единственото, за което можеш да мислиш докато отиваш на лекции или докато се прибираш и у дома, са онези 200 страници до финала.

Да си призная сега рядко ми остава време за книги. Постоянно съм в движение, а вечерта се занимавам с толкова много неща, че единственото ми свободно време отива в приготвяне на вечеря, да се видя с някой приятел и после заспивам. Събота и неделя минават неусетно в ходене на курсове, посещаване на роднини и малко време за любов, естествено.

И все пак четенето, макар и бавно, трябва да го има. Последната книга на шкафа до леглото ми са разказите на Рей Бредбъри. Засега съм до никъде. След месец ще видим.

Преди няколко дни попаднах на доста интересна статия в мрежата за метросексуалните мъже. Бих искал да вметна, че честно казано не разбирам, независимо че съм млад ( Да го кажа и по друг начин: Смятам за много тъпо!) да се правят подобни квалификации на определена група мъже или жени, които желаят да поддържат точно определен стил.

Смятам, че половете са два, две са и ориентациите – хетеросексуална и хомосексуална. Всички други – транс-, метро-, лъмбър – са някакви странни определения, чрез които очевидно се иска да се покаже някаква модна принадлежност или друго.

Г111ледам сега мустаци и бради са модерни, както беше модерно да си епилираме гърдите. Но какво значение има всичко това, всъщност? Аз лично не бих искал и няма да ми е никак приятно някой да ми лепне етикет метросексуален, защото си подстригвам веждите, например. Напротив, има някои процедури, които смятам за наложителни.

Жените са си жени. Те по природа са по-нежни и не толкова космено обременени. Но ние мъжете имаме повече проблеми в това отношение. Сред представителите на нашия пол има доста силно окосмени в зоната на ушите, веждите, раменете, гърба дори. Означава ли че трябва да изглеждаме като Йети, когато сме на плажа или да плашим хората, с които общуваме, с бушменските си вежди, които при някои изглеждат досущ като козирка, или пък космите, които грозно излизат от ушите. Последното специално е много “симпатичен” ген, който се предава единствено от баща на син по права линия.

Точно такива мъже не показват мъжественост по този начин, а липса на хигиена. Изглеждат немарливо. Да не говорим, че през лятото трябва да взимат душ постоянно. Най-добрият вариант за тях е точно обезкосмяването. За по-приличен вид, за привлекателност и самочувствие, и най-важното – за личен комфорт на тялото. И това не означава, че имат различна сексуална ориентация, а че желаят да се чувстват чисти и спретнати.

Culture-PuzzleКултурата е много особено понятие в България. Не знам защо, когато кажа на някого, че ще ходя на културно мероприятие или изобщо спомена в разговор думата “култура” все някой от събеседниците ми ще се засмее и ще каже  “На чалга бар ли ще ходиш?” или “За Азис ли ми говориш?”

Ами не – за изкуство. Не ме разбирайте погрешно – не че поп-фолкът не е изкуство (не можем да отречем, че има доста естетика и ами… да монтираш клип, гримираш и обличаш, танцуваш и пееш (който може) си е цяло изкуство), но не е по-вкуса на всеки. Както и посещението в художествената галерия или литературните четения.

Жалкото обаче е, че българинът напоследък или много песимистично и повърхностно мисли, или пък аз все попадам на хора, които ще изтърсят някоя такава простащина. Защо? Дали пък не са виновни медиите, които искаха да определят и отграничиша балканския тип музика и му сътвориха фразата “чалга култура”. Толкова я повтаряха, че сега винаги когато някой каже “култура” другите го свързват с Пайнер и Ара изпълнителите. Аз съм безсилен срещу това.

Само искам днес да използвам блога си да вметна, че културата на България не се изчерпва с тази специфична категория. Тя е навсякъде, изгражда бита, нацията, света ни. Ако нямате очи да видите що е то културата, то тогава вие сте доста ограничен и очевидно вашата култура се свежда до само едно направление.

Казват, че ако те няма в мрежата,значи не съществуваш. Това схващане напоследък ръководи личния ни живот и очертава границите на търсенията ни и извън него. В професионалната сфера най-често правим проучванията си през екрана на монитора. Парадоксално, но факт. Ако не можем да открием някаква информация, то тя едва ли може да бъде открита някъде другаде изобщо.

Присъствието онлайн е наистина важно. За бизнес средите например корпоративният сайт е визитката, която ще представи стила, дейността и допринесе за имиджа.

Но също така може да ни даде информация за прилежността на работа. Обикновено не добре оформените сайтове с множество технически грешки и кратки описания на продуктите и услугите създават усещане за небрежност в работата на компанията като цяло. Мисля, че много добър пример тук са и административните сайтове на учебни или държавни заведения. Те са трудни за ориентиране с лабиринтоподобната си архитектура, точно както трудно ще се справиш и с бюрокрацията там. Като студент ми беше трудно да намеря онлайн програмата за семестъра. Трябваше да вляза от Менюто във Факултети -> Студенти -> Учебен отдел -> Дейности и чак тогава в Обучение. Пълен абсурд!

Но пък се сещам и за някои наистина добри примери. Особено в специфична материя, където доброто представяне буквално печели клиенти.

eos-siteБанковите сайтове и сайтовете на колекторските агенции са едни от представителните в това отношение. Типичен пример е този на колекторите ЕОС Матрикс. Определено прави много добро впечатление с балансирания обем информация за дейността, спецификата на сферата, услугите и историята си – нито прекалено дълго, защото кой ще го чете, нито прекалено лаконично, за да не изглежда претупано. По смяната на езика ще се ориентирате за вида на клиентите. Изчистеният дизайн по западен образец говори за прилагането на добри практики и у нас. А определено този бизнес има нужда от силна реклама. Освен това актуализацията в категорията новини показва активността, от която имат нуждата клиентите, за да се уверят, че компанията наистина работи.

При все, ЕОС Матрикс  заявяват присъствието си в мрежата много убедително. Мисля, че дори са образец, тъй като освен корпоративен сайтът дава много полезна информация като проучвания на пазара, статистики и други.

Важно предимство именно на такъв вид сайт е обвързаността с крайния потребител, а именно длъжникът, с неговото специфично мислене. Колкото по-разнообразна информация получи той, толкова по-сигурен в себе си и спокоен се чувства. Факт!

Фейсбук първо не беше много популярно място за споделяне. След това изведнъж настана бум и всички социални реки се вляха в него. Когато аз имах страница там, още моите приятели от гимназията се ослушваха и един ден, постепенно- постепенно, започнаха да създават свои профили. Първо заявяваха плаха активност, но развивайки се и стената им растеше.

facebookТова е един от неписаните фейсбук закони, според мен: растеш и дневникът ти расте! Колкото по-възрастен ставаш, толкова повече приятели имаш. Тиийн поколението е типичният пример. Приятелствата и контактите се увеличават от гимназията към университета. Имаш повече поводи за излизане, повече снимки, повече за споделяне, фен си на различни мъдри, смешни, забавни, драматични и романтични страници, от които споделяш ли, споделяш и споделяш, за да привлечеш внимание, да заявиш присъствие, да бъдеш най-готиният от всички.  А колко удобно е да снимаш със смартфона си и храната, която похапваш, балкона, улицата, котката на прозореца, книгата, краката си, обути в джапанки на плажа и веднага да ги качиш в мрежата. А най-хубавото е, когато можеш да се отбелязваш къде си в реално време, какво правиш, да тагваш приятелите си т.н. и т.н. Следиш повече собствената си страница, отколкото общата стена.

След като станеш толкова зает, че едва ли  можеш да отделяш време за подобни постове, ставаш все по-пасивен и по-пасивен, и по-пасивен към ъпдейтване на личния си живот. Дневникът ти престава да расте, но за сметка на това започваш да следиш повече политически, обществени страници и други полезни източници. Когато влезеш във фейсбук освен постовете на старите си приятели, освен групата на випуска и страницата на фирмата, където работиш, вече те вълнуват страници за моторно масло, здравословни храни, натурално сокове, спортни стоки, лов и риболов и други. Влизаш в общността на татковците, харесваш рекламната страница с бебешките пюрета и каучуковите биберони, а след още някоя година и на туристическите агенции за евтини семейни почивки.

Странно, че всичко се случва във фейсбук. Бизнесът, социалната среда, политиката, личният живот. Една непрестанна прогресия, на която просто сменяш коловоза.

Така фейсбук се превърна в едно от най-печелившите места в мрежата изобщо. Множество искани и непоискани рекламни съобщения се опитват да привлекат вниманието ти. Все повече компании разчитат тъкмо на тази социална платформа, за да са близко до крайния потребител. И успяват, защото залагат на естественото ти желание да общуваш. А и на любопитството ти и жаждата за все по-нови, по-интересни и забавни неща.

New Year 2015Дойде и това време от годината – вечерта преди Нова година. Предполагам, че вече всички сте решили как ще празнувате и с кого. Пожелавам ви да си изкарате чудесно и да се заредите с положителна енергия за следващите 356 дни. Не забравяйте обаче, че 1-я януари освен първия ден от 2015-а година е и Васильовден.

Защо ви го казвам?

Защото е хубаво да се подготвите с подарък, ако в компанията ви ще присъства някой Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa или друг именник със сходно име. Конфузно се получава, ако той или тя започне да черпи всички под ред, а вие се окажете с голи ръце и неподготвени за случая. Затова внимавайте и бъдете една крачка напред.

И още нещо. Васильовден е известен още и като Сурваки или Сурва и това е още една причина да се подготвите за вечерта. Ако ще отбелязвате настъпването на Новата година семейно, задайте си въпроса: Ще ме сурвака ли някой? Ще има ли малки и не толкова малки деца, които да ме потупат с дряна по гърба и да рецитират “Сурва, сурва година, Весела година… до година до амина”. Ако ще присъстват такива, пригответе си в джоба по няколко банкноти, които да дадете на сурвакарчетата… ще да ви нужни.

Първи личен автомобил

Posted on 15 Dec 2014 In: Персонални

Да се сдобиеш с първия си личен автомобил е голямо събитие за всеки човек, но още по-важно е това събитие за мъжката половина на населението. Да застанеш зад волана на твоя собствена кола е признак на съзряване, порастване и поемане на отговорност. Мнозина от нас нямат търпение този момент да настъпи!

DSC04382У нас практиката да се кръщават коли не е толкова разпространена, но един приятел от Америка ми разказа, че там всяка кола носила собствено име и едва ли не индивидуалност. Разбираемо е – хората в Щатите имат магистрали с по хиляди километри дължина и пътуват много повече от нас.

Лично за мен возилото си е возило и не го превръщам в символен член на семейството си. Въпреки това обаче е неизбежно да не се привържа към него. Събитие за всяко момче, навършило пълнолетие, е да се сдобие с личен автомобил. Собствените ми наблюдения по темата обаче сочат, че не бива да се изхвърляме в тази насока. По-добре е първата ни кола да е по-евтина и обикновена, без оглед на финансовата ни възможност и предпочитания. Очевидно е, че това ще е возилото, с което образно ще бъдем “кръстени” по пътищата. Може да не искаме да си го признаем, но дори когато вземем книжка, никой от нас не е достатъчно опитен шофьор, за да кара Мерцедес S класа например. По-добре е да се примирим временно с нещо по-обикновено, защото е сигурно, че ще правим неволно грешки. Нека щетите от грешките ни не бъдат прекалено скъпи и непоправими. Ще покараме година-две-три по-обикновена кола. Едва след това, когато се почувстваме по-сигурни в себе си (но с покрито самочувствие, а не безпочвено), е подходящия момент да си купим по-качествена, мощна и лъскава кола. Стига да ни е по джоба, разбира се…

Категории

Връзки

  • None found