Има ли човек, който да не се впечатлява от звездите и Северното сияния?! Аз се захласвам всеки път, когато попадан на снимка или клип са такава насоченост. Съвсем наскоро видях това. Снимано е близо до изследователската станция Rothera Research (въпреки че не съм сигурен къде се намира ъя в действителност).

На практика обаче важното е, че кадрите са страшно сполучливи и красиви. Струва си да ги видите, мен искрено ме впечатлиха. И за малко да забравя, автор на видеото е Kenrick Turner.

 

Starlapse from Kenrick Turner on Vimeo.

Наскоро четох статия на един блогър, който е засегнал много хубава тема – болестите, от които се срамуваме и за които често предприемаме самолечение. Той е писал за хемороидите и добри слова за д-р Антон Тодоров от медицински център “Фама”.

Самият аз съм от мъжете, които смятат, че има теми табу и които започват да мънкат, когато се doctor-cartoonзаговори за такива неща като заболявания в областта на седалището. Винаги съм имал проблеми с редовното ходене до тоалетна. В последствие разбрах, че това е една от предпоставките за състоянието, което имах. Преди няколко седмици изпитах първия дискомфорт и като повечето хора започнах да търся полезна информация за лечение в мрежата. Силно обезпокоен за моите 21 години да разкрия какво ме тревожи, започнах да се мажа с каквото бях прочел. Вместо да изпитам подобрение, дразненето стана притеснително и прерасна в болка и парене дори няколко часа след като съм бил до тоалетната. Започнах да се храня по-малко, за да избягвам ходенето по нужда. В блога на колегата, за когото ви споменах, обаче разбрах не само при кого да отида, но и че истинската проява на мъжество е да си признаеш болежката, отколкото да се правиш на герой и търпеливо да чакаш да ти мине. Нещо, което в повечето случай нямаше да стане при мен.

Потърсих въпросния д-р Тодоров. Имах анална фисура – това е малка раничка в края на правото черво, която може да се развие и като хронична язвичка, доколкото ми стана ясно от неговите обяснения. Останах много доволен от резултата. Не само от гледна точка внимателността при прегледа, но и от лечението – още първите няколко дни почувствах облекчение от медикамента и започнах да следвам хранителен режим, благодарение на който си изградих навик за редовно ходене до тоалетна.

В този ред на мисли при подобен проблем препоръчвам лекаря, който споменах. След лечението определено ще си възвърнете усещането за пълноценност и ще се почувствате като нов човек.

Тренировки сутрин

Posted on 5 Oct 2014 In: Персонални

Като съм тръгнал със спортната тематика, поне да я продължа още малко.

Да ви кажа честно, до сега винаги каквото съм спортувал, съм го правил вечер или следобед, може би най-рано някъде по обяд.

Наскоро обаче е настроиха да изляза да тичам сутрин. Като го гледам октомври, май ще ни очаква циганско лято, та реших да се възползвам от последните дни, които да са по-топли и подходящи за тренировки.  До сега не бях тренирал толкова рано, но реших да стана по-рано и да изляза да потичам. Знам хора, които го правят доста често и ми споделиха, че след това се чувстват много добре.

running-fall-time-marathon-e1350100340854Да, ама не! На мен въобще не му с е отрази добре, направо ми прилоша. Явно моето тяло не е пригодено за такива физички усилия рано сутрин. Може и да не съм бил в кондиция или нещо подобно, но фактите са си факти. Не мисля скоро да опитвам пак… Едвам се прибрах вкъщи, понеже бях решил да тичам по-надалеч и въобще не бях близо до дома, доста се измъчих. Вече имам една голяма обеца на ухото, която ще запомня.

Може би тичането прекалено много ме е натоварило. А може би трябва да ставам поне 2-3 часа преди тренировки и да хапвам по-добре. Разказах ви всичко това с надеждата да се замислите и вие кога спортувате и кога тялото ви се чувства в най-добра кондиция. Полезно е за вас, а аз вече знам за себе си.

Спортът и младите

Posted on 29 Sep 2014 In: Персонални

Аз съм млад човек. Обичам да правя много от нещата, които по принцип вълнуват младите хора. Да, доста време прекарвам пред компютъра си включително и за да пиша в този блог. Колкото обаче обичам да стоя пред компютъра и да играя на игри, толкова ми харесва и да спортувам.

Именно спортът ме вдъхнови за днешната тема. Замислих се, че всъщност това е доста проблемна тематика за младите. Познавам не един и двама мои връстници, които грам не се трогват за упражнения дори от време на време. Викал съм един приятел да ходим да правим набирания и кофички на лостовете, а той все ми се измъква по някакъв начин… И след това ми се оплаква, че нямал никаква мускулатура. Ами, как да имаш, като нищо не правиш по въпроса?

bikeВижте, познавам и едно момче, което изпадна в съвсем друга крайност. Беше си заклет нърд, не ставаше от компютъра и постоянно викаше други момчета да правят лан партита. До един момент, когато изведнъж всичко се промени! Завърши университета, намери си работа, купи си колело и сега не можеш да го свалиш от седалката на велосипеда. Организират се цяла група хора и всяка събота и неделя ходят да карат нанякъде по баирите. Даже спи по палатки, което не можех в никакъв случай да го накарам да направи преди. Честно ви казвам този човек не спира да ме изумява. Той е от типа хора, които се вманиачават по едно нещо и след това му отдават цялото си внимание. Постоянно си купува нови части за колелото и какво ли не…

Аз съм друга порода. На мен ми харесва да излизам да тичам от време на време, да ритам топка, ако се съберем достатъчно хора, и може би да ходя на фитнес от време на време. Имам и едни гири у нас, които дигам чат-пат, но определено не се вманиачавам по нищо… Мисля, че всичко трябва е с мяра.

Преди няколко дни бях на парти за рожден ден, нищо ново ще си кажете, нали? Там се запознах обаче с брата на един приятел, името му е Митко.

Заприказвахме се с Митко за това-онова и той тръгна да ми обяснява, че това лято завършил висшето си образование по “Бизнес администрация” в София. Сега си търсел усилено работа, която да е по-добре платена и да я върши с повече желание. Чувствал се разочарован обаче, че все още няма диплома за бакалавър, която да показва на интервютата за работа, понеже не са му я дали…

GraduationМного е неприятна ситуацията, която се получава в България. Студентите завършват още през лятото някъде към юли и трябва да чакат до май месец на следващата година, за да им дадат заслужените дипломи. Така, както Митко ми го обясни, се поддавала точна бройка към МОН на студентите, които ще се дипломират. Оттам в МОН изготвяли точно същата бройка специални стикери, които се залепвали на дипломите.

Няма лошо, но заради тази определена бройка, институциите изчаквали поправителната сесия. Какво се получава? Редовните студенти завършват навреме още в началото на лятото, но трябва да чакат изоставащите… Поправителните изпити обикновено са през септември и там, който иска, може да навакса с оценките. След това някъде през октомври-ноември има нова сесия за защита на дипломни работи или на държавните изпити. Едва след като минат всички тези процедури, се преброява окончателния брой ма студентите, които са успели да се “преборят” за дипломирането си. Чак тогава се пуска тази бройка до МОН, за която вече споменах, и започва изготвянето на дипломите. То самото също отнемало много време, защото се изписвали от калиграф и не знам си какво още…

Ако питате мен, това е само още една допълнителна и тромава процедура, с която се сблъскват младите хора у нас… Да чакаш почти година, за да ти дадат заслужената диплома, за която си се борил четири години преди това.

Нали си падам спортист, следя това-онова в областта и наблюденията ми сочат, че спортното колоездене набира все повече популярност в последно време, включително и у нас.

Изглежда ми като интересен спорт, който може да те отведе на различни неочаквани и отдалечени места в търсене на перфектното място, където да въртиш педалите.

Един от най-известните представители на този спорт, както изглежда, е французинът Седрик Гарсиа, а едно от най-добрите места за планинско колоездене е маршрутът “The Top of the World”. Това разбрах от един готин клип, на който попаднах наскоро. Маршрутът е близо да град Уислър в канадската, Британска Колумбия. Мястото има впечатляваща природа и изглежда страхотно за спускания. Дано и родните ни байкъри някой ден да могат да отидат там и да се спуснат лично. Надявам се някой ден и мен вятърът да ме отвее натам.

 

CEDRIC GRACIA THROUGH MY EYES S2 EP6 – EWS WHISTLER from Cedric GRACIA on Vimeo.

FASHION-March-Cover-Hailee-SteinfeldКрасиви жени, усмихнати и приветливи лица – това виждаме днес по модните списания. Изглежда красотата наистина ще спаси света, тъй като малко или много повечето хора се стремят подсъзнателно да подражават на стила и визията от екрана или пресата.

Изглежда моделите са необходими за социализацията на дадена личност, за налагане на образци, имидж, за следване на течения в облеклото и обрисуват цяла една епоха, която ще остане в историята. Но твърде малко днес се обръща внимание на това. Подсъзнатено всички приемаме посланията, харесваме всичко, което ни се предлага и несъзнателно винаги почваме да търсим красивото, тъй като естетическата част от нас е пробудена. Но главно се възхищаваме на чуждите модели, незабелязали, че у нас се броят на пръсти наистина добрите професионалисти. Това са ми го казвали много добри познати, които са общували с хора в този бранш. Чувал съм, че да си модел е по-добре да остане само хоби, тъй като хонорарите за участия са малки, а известността покрай това занимание е снижена до минимум.

Преди беше друго. Спомням си колко популярно беше моделството и какъв фурор имаше покрай конкурсите за красота. Тогава правата за тях принадлежаха на голямата агенция „Джей Моделс? и мероприятията се превръщаха в истински събития, който излъчваха дори по телевизията. Имаше нещо бляскаво, пищно, обещаваше се известност на момичетата, които бяха отделили от времето да се занимават с това. Днес всикчо е заглъхнало. В мрак. Известните ни лица се броят на пръсти, а там където наистина има талант се търси реализация в чужбина.

Мисля, че сериозно трябва да се помисли в тази насока и при наличието на толкова артистични и хубави мъже и жени по нашите ширини може да се направи много в това отношение. Защо България да не се превърне в известна модна сцена на Балканите.

confidenceИскам да кажа няколко думи за самочувствието.

Мисля, че то е от ключово значение, за да се чувстваме добре и доволни от себе си. Дава ни доза задоволство в края на деня и усещаме че сме щастливи от това, което сме и което сме постигнали.

Самочувствието е важно, за да не изпадаме във все по-често срещащите се депресивни състояния.

Важно е да сме самоуверени и да “не ни потъват гемиите” всеки път, когато някой нещо ни каже.

Така, ето го разковничето обаче. Всяко нещо трябва да е в граници. Не харесвам пичове, които се издуват като пуяци, или момичета, които се “кифлят” по пет часа пред огледалото и само се снимат в тоалетните, направили смешни физиономии.

Не случайно съществува такова нещо като “златна среда” и народни мъдрости от типа: “Много хубаво не е на хубаво”.

Не мога да ви кажа къде е границата между здравословното самочувствие и прекомерното самочувствие. Сами можете да я откриете, предполагам. Само се опитайте за момент да се погледнете как изглеждате отстрани и се запитайте: Искам ли да общувам с такъв човек?

Изкуството на спора

Posted on 5 Aug 2014 In: Персонални

Обичам да споря! Особено ако имам достоен опонент, с когото да го правя.

Привърженик съм на идеята, че истината се ражда в спора и затова винаги се старая да провокирам отсрещната страна да изкаже мнението си. Бързам да кажа, че не съм хейтър и не избързвам да споря при всеки удобен случай, не.

Моята философия е следната. Ако не си наясно, спори. Ако те опровергаят с явни доказателства, че грешиш, признай, че си объркал. Не бягай от отговорност, но и не се съгласявай веднага.

Така например с един приятел наскоро спорихме дали Алберт Айнщайн е бил германец или австриец. И двамата се съгласихме, че името му, ако не друго, звучи немско. Да, обаче и в Австрия говорят на немски, противеше се моят приятел. Аз пък без да съм 100% убеден, твърдях, че Айнщайн е родом от Германия. Всеки от нас изтъкваше каквитоstock-footage-businessman-arguing-with-businesswoman-over-white-background доводи се сети в своя полза, но накрая решихме да проверим истината в Уикипедия.

Аз спечелих! Видях, че Айнщайн е родом от град Улм, Германия. Не бях убеден, но спечелих. Това имам предвид като казвам да спорите дори когато не знаете истината. Важно е да имаш мнение, което да отстояваш.

unnamedПовечето от нас май работят на пълен работен ден. Започваме работа накъде в отрязъка между 7 и 10 сутринта и свършвам към 17 или най-късно до 19 ч. Звучи сравнително нормално, нали. Ставаш рано, отиваш на работа и вечер се прибираш. Има хора обаче, които работят на смени (понякога доста криви смени) и се чудя дали са доволни, харесва ли им и биха ли искали по-регламентирано работно време.

Ето какво ми казаха някои мои познати, когато ги попитах какво мислят по темата.
Работата на смени ти дава свободно време в онези времеви отрязъци, в които ти се налага да свършиш някакви лични дела –да отидеш до банката, на лекар или да си платиш сметките. Това са все места, които обикновено приключват към 5 часа и заключват вратите на секундата. Ако работиш редовно, трябва да излизаш от работа по-рано, да си жертваш обедната почивка или да си взимаш ден отпуск, за да си свършиш задълженията.

Това е основното предимство, но честно казано не мисля, че си струва. Първо, защото не знаеш как ще работиш след две седмици и не разполагаш пълноценно със свободното си време. Второ, губиш се режима на спане и често се чувстваш изморен, защото спиш ту сутрин, ту вечер, ту следобед и т.н. От моя гледна точка става доста криво.

Знам, че има много хора, които работят на някакви смени. Честно казано обаче аз предпочитам регламентираното работно време. То ти дава някак си повече сигурност и подреденост в живота.

Категории

Връзки

  • None found