reading on busОткакто имам собствен автомобил рядко ми се налага да ползвам градски или междуградски транспорт изобщо. Но когато това се случва любимото ми занимание, вместо да си играя игрички на телефона и да гледам епизоди от сериала, който следя, на лаптопа си, е да чета. В четенето има нещо много интимно. Облягам се на страни на седалката на автобуса и докато трае пътуването вече съм отметнал едно 70-80 страници. Същото е и с возенето в метрото. Преди се качвах почти от последна спирка и пътувах към 30-тина минути до университета. Идеално време да отметнеш една глава.

С четене времето минава неусетно. Освен това книгата буквално те изважда от реалността. Така те поглъща, че понякога единственото, за което можеш да мислиш докато отиваш на лекции или докато се прибираш и у дома, са онези 200 страници до финала.

Да си призная сега рядко ми остава време за книги. Постоянно съм в движение, а вечерта се занимавам с толкова много неща, че единственото ми свободно време отива в приготвяне на вечеря, да се видя с някой приятел и после заспивам. Събота и неделя минават неусетно в ходене на курсове, посещаване на роднини и малко време за любов, естествено.

И все пак четенето, макар и бавно, трябва да го има. Последната книга на шкафа до леглото ми са разказите на Рей Бредбъри. Засега съм до никъде. След месец ще видим.

Google+ Comments